Рафинерията "Лукойл Нефтохим" не преработва руски петрол и не е нарушавала условията на действащите санкционни режими. Това заяви министърът на икономиката Александър Пулев пред БНТ.
Той посочи, че след решението на САЩ да удължат с още един месец отлагането на санкциите, свързани с активите на "Лукойл", българската страна вече е подала необходимите документи за удължаване на дерогацията.
"Подадохме си нужните документи, заедно с експертите от Министерството на енергетиката. Имахме редица срещи по темата, официални и неофициални. Смятам, че от страна на българското правителство, чрез института на особения търговски управител, категорично във всеки един момент сме спазвали изискванията на дерогацията", каза Пулев.
Министърът отбеляза, че след законодателни промени министърът на икономиката вече има достъп до информация за доставките на рафинерията и той се е възползвал от това право.
"Видях портфолиото на доставчиците. Всяка една от фирмите отговаря на изискванията, така че ние не сме били в нарушение в нито един момент", заяви той.
По думите му все още се очакват анализите за дейността на предишния особен търговски управител, като предстои и международен одит.
Пулев съобщи още, че "Прогресивна България" е внесла промени в Закона за нефтените продукти, с които обектите на "Лукойл" да бъдат определени като обекти с национално-стратегическо значение.
"Ако утре рафинерията спре да работи и влязат руски собственици, санкциите ще почукат на вратата. Тогава няма да имаме друг избор, освен да влизаме в обяснителен режим. Няма да имаме контрол върху тези дружества", заяви министърът.
По темата за проекта с германския отбранителен концерн "Райнметал" Пулев каза, че правителството започва преговорите "от празен лист", тъй като според него към момента липсват договорености, които да защитават българския интерес.
"Към настоящия момент няма абсолютно нито една договореност, която да защитава българските интереси и да показва проектна готовност", заяви той.
Министърът уточни, че 130 млн. лева вече са преведени на ВМЗ - Сопот, но при проверката са били установени сериозни структурни дефицити в проекта. По думите му не е осигурено необходимото финансиране, а първоначално предвидената инвестиция от 400 млн. евро впоследствие е нараснала до близо 700 млн. евро.
"Задължението на българската държава става около 1,5 млрд. лева, а зад него стоят едва 180 млн. лева обезпечения в бюджета, които за съжаление са само на хартия", каза Пулев.
Той обвини предишното управление в използване на "цинични и симулативни" счетоводни операции, като твърди, че 180 млн. лева са били преведени от централния бюджет към ВМЗ под формата на увеличение на капитала, а впоследствие са върнати обратно като дивидент.
"Една серия от счетоводни транзакции, която има две основни цели - да заблуди европейските ни партньори, че има осигурен първоначален капитал за инвестицията, и да заблуди българските граждани чрез счетоводни хватки. Ние няма да използваме подобни счетоводни трикове и няма да манипулираме българските граждани", заяви министърът.