Разследванията по сигналите за незаконно строителство, раздадени крупни аванси и липсващи строителни материали по ключови инфраструктурни проекти в България са поставени на трупчета.
Преписките, засягащи строителството на Автомагистрала „Хемус“, Северната скоростна тангента на София, Софийския околовръстен път и участъци от АМ „Тракия“, са останали без никакво реално движение през последните три години. Това съобщи арх. Иван Шишков в интервю за предаването „Метроном“ по Радио „Фокус“.
Предисторията: Огромният сигнал от март 2023 година
По време на участието си арх. Шишков припомни, че мащабните проверки на пътната мрежа са започнали по време на служебните кабинети, в които той заемаше постовете на заместник-министър и министър на регионалното развитие. При инспекциите чрез вземане на асфалтови ядки бяха установени фрапантни нарушения – включително липса на до 33% от заложения по проект асфалт на Северната скоростна тангента.
„За всички тези неща аз лично, заедно с тогавашния министър-председател Гълъб Донев, уведомих прокуратурата с изключително подробен и дълъг сигнал през март 2023 година“, обясни Шишков. По думите му, цялото общество е очаквало бързи отговори, но три години по-късно резултат няма.
Липса на действия и „очевиден грабеж“
Според Иван Шишков институционалното бездействие е допуснало хората, извършили въпросните нарушения, да останат ненаказани. Той подчерта, че АМ „Хемус“ се е превърнала в емблема на корупционните съмнения заради раздаването на огромни авансови плащания без готови проекти, както и заради незаконното строителство по нейния четвърти лот.
Шишков разкри още, че лично е провел среща с изпълняващия длъжността главен прокурор, за да изиска информация относно съдбата на тези преписки. „Щетите за държавата започнаха да стават много сериозни. Бяхме длъжни да помолим прокуратурата най-накрая да погледне към тези преписки, защото тук става въпрос за това, че някой не си върши работата по начина, по който обществото разчита“, категоричен бе той.
Спешна нужда от ремонти
Проблемът със „замразените“ преписки има и пряко практическо измерение. Компрометираните пътни участъци се нуждаят от незабавни основни ремонти, но липсата на ясни прокурорски заключения и юридически решения забавя процесите по възстановяване на инфраструктурата. Докато казусите стоят блокирани в съдебната система, българските граждани продължават да пътуват по опасни и некачествено построени пътища.