България няма изградена цялостна система за противодействие на дронове, а традиционните средства за противовъздушна отбрана не са достатъчни срещу новите заплахи. Това заявиха експерти по отбрана в предаването „Тази сутрин“ на bTV на фона на последните атаки срещу кораби в Черно море.
В разговора участваха бившият министър на отбраната Велизар Шаламанов, капитан I ранг Васил Данов от Атлантическия съвет в България и полк. д-р Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове.
Липсват способности и координация
Според Велизар Шаламанов отбранителните способности на страната остават ограничени, а част от проектите за тяхното укрепване са били забавени през годините.
Той посочи и недостатъчната координация между различните институции като проблем при реакцията на нови заплахи. По думите му действията не трябва да следват събитията, защото така се улеснява изпълнението на замисъла на противника.
Шаламанов предупреди, че случващото се в Черно море може да доведе до по-голяма несигурност, разделение и увеличаване на застрахователните разходи, което впоследствие да се отрази и на гражданите. Според него поредицата от инциденти трябва да се разглежда като система, изискваща системен отговор.
Бреговата система не вижда дроновете
Васил Данов обясни, че България разполага със система за наблюдение на акваторията на Черно море. Тя използва сензори и радиолокационни средства и позволява да бъдат следени влизащите и излизащите граждански и военни кораби.
„Българската държава притежава в момента една сериозна брегова система“, каза Данов.По думите му обаче тази система не обхваща дроновете.
„За дроновете никога не е ставало дума. Тоест ние сме слепи към дроновете“, заяви капитанът.Данов посочи, че ударите срещу кораби в Черно море вероятно няма да приключат скоро. Според него действията са част от по-широк натиск върху Украйна и нейната икономика.
Необходима е система за бърза реакция
Полк. Иван Миланов определи съвременната война като „война на дронове“. Според него зенитно-ракетните комплекси, артилерията, самолетите и хеликоптерите имат своето предназначение, но не могат сами да осигурят ефективна защита срещу безпилотни апарати.
Миланов отбеляза, че използването на скъпи ракети срещу сравнително евтини дронове не е икономически ефективно.
„Това е все едно да стреляш с оръдие по врабче“, коментира той.По думите му противодроновата защита трябва да включва своевременно откриване и идентифициране на апарата, оценка дали той представлява заплаха, бърза комуникация между институциите и средство за неутрализирането му.
Миланов обясни, че някои военни дронове могат да продължат към предварително зададена цел и след прекъсване на GPS навигацията. Те могат да използват предварително въведени координати и видеонаблюдение, за да достигнат самостоятелно до целта.
Според него националната система трябва да открива дроновете на разстояние от 100 до 150 мили, за да останат поне две-три минути за вземане на решение.
„Това може да се направи само при наличие на цялостна национална свързана система“, заяви Миланов.
Източници: btvnovinite.bg