Протестите във Франция и другите западни държави са проявление на един дългогодишен проблем в западното общество и дори в цяла Европа и той се нарича живот на кредит. Франция в продължение на 51 години реализира бюджетни дефицити. През по-голямата част от тези години той е бил над 3%. Това каза изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов в ефира на „Денят на живо”.
Той посочи, че за 2027 г. се прогнозира дефицит от 5,7% на фона на ръст на икономиката от 0,8%. По-голямата част от публичните разходи – над 60%, са плащания за пенсии, социални помощи и здравни услуги, което лишава Франция от фискално пространство, допълни Иванов.
На бюджета на Франция тежи дългът, който финансира тези големи бюджетни дефицити, посочи експертът. Той обясни, че през 1974 г. дефицитът е бил около 30% от брутния вътрешен продукт на страната, а сега е около 120%. Т.е. – преди е бил около 30 млрд. евро, а сега - около 3,6 трилиона евро.
По думите на Иванов Франция е пример за социална държава. Това, което тежи още на страната, освен дългът, са лихвите, които се плащат по него, каза още той.
Иванов смята още, че Франция все по-трудно ще оправдава разходите, които прави за войната в Украйна. Той подчерта, че или ще растат бюджетният дефицит и дългът, или трябва да се режат социални разходи. Това обаче ще предизвика недоволство, смята експертът. Също така отбеляза, че данъците биха могли да бъдат увеличени, но към момента някои от тях са достатъчно високи. „Във високодоходните групи данъците са около 60% върху доходите на лицата”, подчерта Иванов.
Каква е икономическата и финансова ситуация в България
Иванов обясни, че България върви по пътя на Франция, но все още е далече. По думите му българската икономика е много по-малка и кредиторите бързо ще дръпнат доверието си, ако продължаваме в тази посока.
Експертът подчерта, че проблемът на България, а и на Франция са дълго отлаганите структурни реформи. Той смята, че страната ни може да поправи тази грешка със следващите бюджети.
Иванов подчерта, че настояването на АИКБ е било следващите бюджети да бъдат на ускорена фискална консолидация. Т.е. да се направят структурите реформи, чрез което да се увеличи ефективността на публичните разходи, а така ще бъдат намалени дефицитът и дългът.
Бюджет 2027
Иванов отбеляза, че това, което се вижда като заявка в Бюджет 2027 е „недостатъчно смелост”. Той обясни, че се предвижда държавната план сметка да приключи с 4,3% дефицит на начислена основа и 3,5% на касова основа. По думите му това е в посока на консолидация. Очакванията са дефицитът да бъде 5,2%, което е „похвално, но недостатъчно”, отбеляза експертът.
Минималната работна заплата
„Минималната работна заплата през последните три години порасна с 55% при ръст на икономиката от 9% и на производителността 4%. Има огромни икономически дисбаланси, които се натрупват в размера на МРЗ. Когато говорим за политика по доходите и публични разходи, трябва да бъдем балансирани в тези числа. Ресурсите никога няма да бъдат достатъчни. Трябва да се съобразим с възможностите на предприятията”, каза Иванов.
По думите му формулата за определяне на МРЗ е балансирана.
Данък свръхпечалба
По отношение на данъчните закони той посочи, че от АИКБ са против предложението за данък свръхпечалба. „Прави се опит проблемите на конкуренцията да бъдат решени еднократно с промяна в данъчен закон и изземване на част от свръхпечалбите. А те са реализирани заради проблемите в конкуренцията”, обясни експертът.