Четвърт век след 10 ноември 1989 г. дискусия, организирана от "Галъп интерншънъл", сблъска мнения и оценки. Според данните на агенцията, от Виденов насам българите са имали само четири повода за оптимизъм.
В графиките можете да видите част от тенденциите в този период, уловени в "Политически и икономически индекс на "Галъп интернешънъл", който ежемесечно следи нагласите вече повече от две десетилетия.
От тях става ясно, че българите мислят за себе си като центристи през по-голямата част от годините на прехода.
Данните на агенцията показват, че българите са имали само четири повода за оптимизъм през последните 25 години на преход от комунизъм към демокрация, които се наричат Костов, Сакскобургготски, Борисов и Европейски съюз (ЕС).
Българският преход според Първан Симеонов от „Галъп Интернешънъл" е либерален.
„Той строи държавата на чисто в битка с комунистическите елити на ниско ниво и в пълен консенсус с политическите елити на високо и национално ниво", изтъкна Симеонов.
С течение на всеки един мандат на Народното събрание, се изхабява доверието на хората в тази институция.
Изнесените на дискусията данни показват, че най-голямо недоверие към правителство през последните 25 години е имало към това на Жан Виденов през 1997 г – 80% и това още не е надминато.
Четирите повода на оптимизъм в политическата реалност на историята ни са повлияли на позитивната нагласа в очакванията на българите от правителството на Жан Виденов насам, обясни Симеонов. По думите му това показва политическият наивитет на хората, но също така показва и, че е имало проблясъци на оптимизъм, особено в периода на влизането на България в ЕС.
Парламентите, които поне в началото са имали завиден кредит на доверие на българите и са били натоварени със свръхочаквания са с мандатите на Симеон Сакскобургготски и на Иван Костов.
С много тревожни нива на негативни оценки започват работата си парламентите с мандатите на „Тройната коалиция" и на правителството на Пламен Орешарски.
„В момента нивата на доверие към НС са традиционно ниски", заяви Симеонов.
"Преходът в България формално свърши през 2007 г., но на практика свършва сега - на 25-ата годишнина, когато идва новото поколение, а предишното - това, което отхвърли режима и положи основите на демокрацията се оттегля", коментира д-р Петър Николов от Института за дясна политика.
Според него проблемите на прехода са два. Единият е, че революцията е направена от хора, израснали в комунизма и отгледани в и с лъжа, а вторият, че моделите, които са използвани за реформи в държавата са изцяло заимствани от другите бивши социалистически държави, а не са били потърсени собствени решения.
Николов изрази убедеността си, че с новото поколение ще започне и нов вид преход. Младите хора, отгледани в различна система, ще наложат своите ценности и модели на управление и работа, смята той. Според него обаче, това не означава нещо добро, защото младите хора са далеч от волята и капацитета, които са необходими за истинска реформа на демокрацията.
Данните са от "Политическият и икономически индекс" на "Галъп Интернешънъл". Те са събирани на месечна база от 1992 г. насам чрез единна методология и обща структура на въпросник. Използва се двустепенна гнездова извадка (1000 души над 18 години), базирана на актуална информация от избирателните списъци на населението на страната. Извършват се лични стандартизирани интервюта. Размерът на статистическата грешка: +/- 3% при 50%-ови дялове. Информацията е до парламентарните избори на 5 октомври 2014 г.