На 28 ноември, от ПГ на РБ обърнахме внимание на притеснителните изводи в доклада от извършена проверка на софтуера за т.нар. случайно разпределение на делата в съдебната система и конкретни случаи в Софийски градски съд. Правителството, в лицето на премиера и правосъдния министър, отговори на предизвикателството, но групите в Народното събрание останаха безмълвни и не подкрепиха изпълнителната власт. Това се казва в декларация на Реформаторския блок, прочетена от Радан Кънев по време на заседание на НС.
През изтеклите две седмици, кризата в българското правосъдие рязко се изостри. Посланикът на една от основните сили в Европейския Съюз остро постави публично въпроса за наличието на организирани престъпни групи в българското правосъдие и за ефекта на този проблем върху чуждестранните инвестиции. По този начин европейският бизнес получи защита от един свой посланик. Получи ли обаче българският бизнес, получиха ли българските граждани защита от свои посланици? Чу ли се техният глас срещу беззаконието и произвола?
Не. Посланиците на българските граждани в българския парламент останаха безмълвни. Резултатът не закъсня. В следващите дни, служител на българското правосъдие беше пребит с /тръби/ мафиотски почерк, а кандидат за председател на Върховния касационен съд пострада при автотранспортно произшествие с неизяснен извършител, вследствие на което оттегли кандидатурата си. Дами и господа, това е почеркът на мафията и ние нямаме право да мълчим. Ако преди две седмици казахме….
Вчера 15 съдии от най-големия, най-натоварен и най-отговорен български съд – СГС, в безпрецедентно писмо поискаха от ВСС оставка на преките си ръководители – съдии, чиито имена в публичното пространство най-често са свързвани с проблема на случайното разпределение на дела от висок обществен интерес. В писмото си, съдиите пряко заявяват наличието на порочни практики и процеси, станали нарицателни за съдебната система. И добавят:
За да им се противопоставим ефективно, явно не е достатъчно само неучастието ни в такива.
Колеги, народни представители, успешните промени в прогнили правосъдни системи винаги са започвали, когато вътре в системата, в нейните почтени членове, които винаги са мнозинство, се натрупа достатъчно гняв и енергия. България явно е достигнала този момент.
Наложително е ние да заемем страна. Не да накърним независимостта на съда и прокуратурата. Напротив, категорично да защитим тяхната независимост от мафията и икономически интереси и така да отстоим обществения интерес, без да правим излишни компромиси и да се опитваме да се харесаме на всички. Границата на компромиса е отдавна премината. Провалът на управлението на съдебната власт е очевиден. Висшият съдебен съвет прояви – меко казано – пълна безстопанственост при управлението на процесите в системата и преодоляване на недъзите ѝ. Повтарям – меко казано. След провала на ВСС, в съдебната система цари безвластие. Рафинираните методи на налагане на незаконни частни интереси вече отстъпиха на бухалките.
Провалът беше предизвестен от момента на избора на този състав на ВСС. И отговорността е наша – на Народното събрание. Нищо, че тогавашната Синя коалиция гласува против, а тогава извънпарламентарното Движение България на гражданите протестира остро и определи гласуващите като „политически картел“.
Днес е време да се разграничим от този картел. В него тогава участваха представители на първите три групи и в тогавашното, и в сегашното Народно събрание. Няколко пъти чухме от колегите от ДПС подмятания за четвъртата по големина група в Парламента. Вярно е, че групата ни не е голяма. Но пое своята отговорност.
Време е и по-големите да поемат своята.
Длъжни сме да бъдем на нивото на кризата и на смелостта на представителите на съдебната система. От Народното събрание трябва да дойде категорична подкрепа за призивите им.
Призоваваме всички парламентарни групи в 43 Народно събрание да извършат морален жест и да поискат оставката на Висшия съдебен съвет и особено на представителите на парламентарната квота в него, за чието избиране и провал ние носим своята отговорност.
А ако този призив не бъде чут, да предприемем действия с непосредствени правни последици, заключи Радан Кънев.