Министерството на правосъдието (МП) публикува проект за промени в Закона за административните нарушения и наказания. Според тях на юридически лица да се налага имуществената санкция до 1 млн. лв., ако са получили неимуществена облага в резултат на извършено престъпление от негов управител, представляващ, член на контролен или надзорен орган, работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа.
Това предвижда законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), публикуван за обсъждане на сайта на Министерството на правосъдието. Същото наказание се предвижда и в случаите, когато размерът на имуществената облага не може да се установи. Към момента законът предвижда санкция до 1 млн. лева, когато облагата от престъплението е имуществена, а при неимуществена облага законът предвижда санкция от 5000 до 100 000 лв.
В първоначално изготвения проект за промени в ЗАНН бе предвидена санкция до 500 000 лв. за юридическо лице, което е придобило неимуществени облаги от престъпления. В последствие обаче са взети предвид и критични становища на ЕК в посока на необходимостта от заличаване на разграничението в размера на санкцията, в зависимост от това дали придобитата за юридическото лице облага е от имуществен или неимуществен характер.
Публикуваният наново законопроект е усъвършенстван вариант на Закона за изменение и допълнение на ЗАНН, който през октомври 2013 г. бе одобрен от Министерски съвет и внесен от 42-ото Народното събрание, но остана неприет до края на мандата му.
С проекта се цели изпълнение на следните препоръки, съдържащи се в доклада на Организация за икономическо сътрудничество и развитие :
- ясни правила относно компетентния съд по делата срещу юридическите лица;
- възможност да се образува производство срещу юридическото лице, независимо от основанието, поради което производството срещу физическото лице – извършител на престъпното деяние, е прекратено или не може да се образува, или не може да продължи;
- увеличаване на максималния размер на санкцията, приложима по отношение на юридически лица в случаите, в които получената облага от юридическото лице е с неимуществен характер или когато стойността на облагата не може да бъде установена;
- предвиждане на възможност в полза на държавата да се отнемат преките, но и непреките облаги, придобити от престъпления.
Разширява се и кръга на престъпления за които може да се налага имуществена санкция на юридическите лица:
- при представяне на неверни сведения за получаване на кредит (по чл. 248а, ал. 1 от НК),
- представяне на неверни сведения или затаяване на такива, за да се получат средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава (по чл. 248а, ал. 2 от НК),
- отпускането на кредит или финансиране на лица, представили неверни сведения (по чл. 248а, ал. 4 от НК),
- избягването на установяването или плащането на данъчни задължения в големи размери чрез сделка с търговско предприятие (по чл. 255а от НК) и общото престъпление по служба (по чл. 282 от НК).