Навършват се 20 години от смъртта на 14-те войници от поделение на Транспортни войски, които загинаха при катастрофа на Околовръстния път на София на връщане от строителен обект към базата им в "Обеля".
Истината за инцидента остава неясна. Председателят на комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата Юлия Симова не вярва, че виновните за трагедията ще бъдат наказани:
За съжаление, още в началото делото беше смачкано. Три пъти то беше възобновявано, но виновни за смъртта на 14-те български момчета няма. Явно е, че паметта ни е много къса и не се отдава почит на тези 18-19-годишни момчета , които отдадоха живота си за България. Аз искам да спомена техните имена, да си помислят хората, да ги споменат и, евентуално, да ги запомнят. Това са лейтенант Вълчев, ефрейтор Юлиян Тодоров, Валери, Румен, Стоил, Павел, Даниел, Лальо, Ботьо, Андрей, Венцислав, Георги, Венцислав, Йордан. Това са момчета, които изпълниха своя дълг към държавата, но държавата не опази техния млад живот.
Родителите на загиналите войници ще се съберат пред паметника, издигнат в тяхна чест на бул. „Околовръстен път“ в София, заяви Симова за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“:
Тези 14 български войници и те сирачета, които познават бащите си само от разказите на близките им и от снимките. Досъдебното производство още в началото беше размито, не беше направена транспортна експертиза, имаше безброй хипотези – от техническа повреда до заспиване на шофьора, до прилошаване, до неравност в пътя, но това бяха все версии, за да могат да се размият истинските причини.
Всички улики са били унищожени. Нито един от свидетелите на инцидента не е дал смислено обяснение, допълни Симова.
Като основна се споменава версията за удар на камиона в трактор, след което се взривил и момчетата загинали в пожара. Имаше и версия за стрелба по камиона.
В случая беше намесено името на Иво Карамански.
Преди 20 години на днешния ден военни полицаи спират пред дома на Атанаска Ванкова в Монтана. Съобщават й, че със сина й Ботьо Шарков е станала катастрофа, става ясно от репортаж на bTV.
„Аз самата се усетих, че е станало нещо. И аз припаднах и после вече разбрах, че са изгорели децата и така... Ходихме до София, видяхме ги... Всяка една майка си влезе по отделно, та си ги видя...".
По-късно разбира, че по камиона е стреляно, но нищо повече, защото разследването започва няколко пъти и не стига доникъде:
"Никой ти не казва истината. До днешен ден не сме разбрали какво е станало. И вдигнахме ръце вече. Много ми е мъчно. Той има две дечица."
В деня на трагедията децата на Ботьо са малки момиченца. Днес са омъжени със свои деца. Помнят го само от снимките и старите видеокасети.
Едната дъщеря Атанаска и съпругът й сами правят опит да разкрият мистериозните причини за катастрофата.
"Във всеки един документ пише различно, не можем да хванем лъжата откъде е. При нас, в нашите документи пише, че било стреляно с огнестрелно оръжие, в други документи пише, че камионът - ЗИЛ-ът - се е взривил в някакъв трактор", казва Любо Ангелов.
През 1995 година, само по данни на Комитета на родителите на загиналите и пострадалите в казармата, които Симова нарече „непълни“ са загинали 40 войника. През 1996-97 година държавата е взела решение за отпускане на средства за децата на загиналите войници, но с времето практиката е преустановена. Миналата година родителите на загиналите са получили по 65 лева помощ за Рождество и Нова година. Получават и по 111 лева наследствена военноинвалидна пенсия.