На 24 ноември Православната църква чества паметта на светите великомъченици Екатерина и Меркурий.
Света великомъченица Екатерина от Александрия е дъщеря на бивш цар Конста. Майка и я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата.
Когато била на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я при първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи.
Тя била обезобразена и отново хвърлена в тъмница. Екатерина страдала и търпяла глад и през 305 г. била посечена с меч. Тялото и било отнесено от Ангел Божи на планина Синай.
Паметта на света Екатерина се чества от всички православни в света с особена тържественост. Много църкви и манастири носят името и.
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (позната като света Катерина) се почита най-вече в Южна България. Той е посветен на св. великомъченица Екатерина, която имала изключителни лечителски способности, лекувала бяс и шарка. Това са били доста страшни болести в миналото и затова жените са се презастраховали с различни ритуали. Рано сутринта стопанката на дома, която задължително трябвало да бъде ритуално чиста, замесва пшеничено тесто с мълчана вода. Броят на питките, които се правят от това тесто, е задължително нечетен - 5, 7 или 9, и те трябва да са нашарени с вретено. След което се намазват с мед, рачел, петмез и се раздават по къщите.
Особено важен бил този ритуал за младите булки, които имали малки деца. Тогава те трябвало да застанат на кръстопът и да дават на всеки минувач сам да си отчупи от питката, като го подканяли с думите: “Ха вземи за света Катерина, да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!”.
И за да е завършен ритуалът, човекът трябвало да се прекръсти три пъти и да каже: “Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи здравето по децата ти!”.
Жената трябвало да отговори: “Амин! – Дай, Боже!”.
Жените трябвало да броят минувачите, които си отчупвали от питката, и да се стремят последният почерпен да е нечетно число от бройката, за да се пресекат болестите и да не влизат в къщата. След като са извършили правилно всичко, жените вярвали, че света Екатерина ще ги пази и децата няма да се разболяват.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнува против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят” очите на мишките.