Населението на страната се топи всяка година и официалните прогнози са през 2070 г. жителите на България да са само 5,132 млн. души. Наред с това продължава процесът на застаряване на населението. Българите имат най-ниската средна продължителност на живата в страните от ЕС, а по смъртност сме №1 в Общността. Картината се допълва с факта, че броят на сключените бракове намаляват, а разводите се увеличават. И всичко това няма начин да не е свързано с начина ни на живот, което включва доходи, стрес и качество на здравеопазването.
Фактите за населението на страната са много показателни за качеството ни на живот. Към края на 2016 г. населението на България е 7,1 млн. души, като за година намалява с 51 925 души, или с 0,7%, сочат данните на НСИ, цитирани от "Стандарт".
Прогнозите са това топене да продължи и през следващите години като до 2070 г. българите ще бъдат около 5,132 млн. души. Като причините за това са както емигрантите, така и раждането на по-малко деца и високата смъртност в страната.
В края на 2016 г. мъжете в България са 3,449 млн. души (48,6%), а жените - 3,651 млн. (51,4%), или на 1000 мъже се падат 1059 жени. Но е важно да се отбележи, че мъжете на възраст до 53 години са повече от жените. А с повишаване на възрастта делът на жените се увеличава. Причината за това е, че жените имат доста по-дълъг живот. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,2 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78,2 години. По продължителност на живота българите се нареждат на последно място в ЕС, също както сме последни и по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Всъщност разделяме последното място в ЕС с Латвия. Като цяло бившите социалистически страни имат по-лош резултат по отношение на продължителност на живота, отколкото по-развитите държави в Европа. Първите две места по дълъг живот се държат от Швейцария и Испания (и двете по 83,3 години), а челната тройка се допълва от Италия (83,2 г.). Топ 5 в Европа по най-голяма продължителност на живота се допълва от Исландия (82,9 г.) и Франция (82,8 г.).
В България обаче картината никак не е розова. Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2016 г. хората над 65 години са 1,472 млн., или 20,7% от населението. В сравнение с 2001 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 3,8 процентни пункта. В регионален аспект делът на хората над 65години е най-висок в областите Видин (28,9%), Габрово (27,9%), Кюстендил и Ловеч - по 26,4%. Най-нисък е делът на възрастното население в София (столица) - 17%, и Варна - 18,3%. Общо за ЕС делът на населението над 65 години е 19,2%. Най-висок е този дял в Италия (22%), следвана от Гърция (21,3%) и Германия (21.1%). Само в шест страни от ЕС, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.
И докато по продължителност на живота сме на последно място в ЕС, то по смъртност сме №1, което е показателно за стреса под който живеем и за качеството на здравеопазването. Броят на умрелите през 2016 г. е 107 580 души, а коефициентът на обща смъртност е 15,1 на хиляда. Общо за ЕС коефициентът на смъртност през 2015 г. е 10,2 промила. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6,4 на хиляда, Кипър - 6,9 на хиляда, и Люксембург - 7 на хиляда. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия и Литва - по 14,4 на хиляда.
В края на 2016 г. децата до 15 години в страната са малко над 1 млн., или 14,1% от населението. Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства на 43,5 години в края на 2016 г.
В 157 селища няма нито един жител
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира с коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). В края на 2016 г. това съотношение е 63. Докато през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
Сега обаче ситуацията е коренно различна. Като това е една от причините бизнесът да изпитва все по-голям глад за кадри. Като вече има дефицит и на хора за по-ниско платени позиции. А според някои изследвания, половината от хората, които се отказват да си търсят работа го правят заради твърде ниските заплати, които им предлагат. В търсене на по-високи доходи хората се местят в по-големите градове. В резултат в страната вече има 157 населени места, в които няма нито един жител. А в 1148, или в 21,8% от населените места, живеят от 1 до 49 души. А с население над 100 хил. души са само шест града, в които живеят 33,8% от населението.