Само 4% от българите са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда.
Малко над една четвърт от българите декларират, че рециклират отпадъци. Две трети от българите са разтревожени по отношението на замърсяването на въздуха и питейната вода.
Това сочи проучване на изследователски център "Тренд" за нагласите на българите по екологични теми.
Мнозинството от българите са на мнение, че в последните години няма промяна в околната среда в населеното място, където живеят – 46%.
14% посочват, че в последните години има подобряване в тази посока, а 27%, че се влошава състоянието на околната среда. Няма динамика по отношение на основните демографски характеристики.
23% от българите очакват състоянието на околната среда в следващите 5 години да се подобри, там, където живеят. 19% са на противоположното мнение – очакват да бъде по-лошо. 40% са на мнение, че състоянието ще бъде същото както е в настоящия момент.
Младите хора са в по-голяма степен оптимисти за сметка на по-възрастните.
41% от българите, най-голям дял, са оптимисти за решаването на екологичните проблеми в България в следващите 10 години.
Темата за чистотата на въздуха е особено актуална в последно време в публичното пространство. 40% от българите посочват, че въздухът в последните десет години в тяхното населено място е станал по-мръсен. Толкова са и тези, които посочват, че не се е променил (41%). Малко над две трети от живеещите в столицата посочват, че въздухът в станал по-мръсен в последните десет години.
64% се тревожат за замърсяването на въздуха, докато 31% посочват, че не се тревожат. 63% се тревожат за замърсяването на питейната вода.
Висока степен на тревожност се отчита и по отношение на замърсяването на реките, където 65% посочват, че се тревожат. 70% от живеещите в малките населени места изразяват такива притеснения. Две трети от българите посочват, че се тревожат и от замърсяването на почвите, а 25% не споделят такова притеснение.
Най-висок процент от хората посочват, че се тревожат за обезлесяване /сеч/ измиране на горите – 73%. 66% пък посочват тревога по отношение на нарастването и на битовите отпадъци. Малко над половината от българите имат притеснения и по отношение на нарастването на промишлените отпадъци.
Близо половината от българите (47%) посочват, че смятат себе си по-скоро за природозащитник, докато 30% са на обратното мнение.
Хората с висше образование в най-голям дял определят себе си като природозащитници. Висок е делът и на хората със средно образование, които дават този отговор – 46% с такава степен на образование.
Едва 4% от българите посочват, че са направили големи промени в навиците си, които да помогнат за опазването на околната среда. 45% посочват, че са направили малки промени, докато 37% от българите посочват, че не са направили никакви промени.
26% декларират, че рециклират отпадъци. Това са съответно по-млади и по-образовани хора. Мнозинството (68%) не рециклират отпадъци.
22% от българите посочват, че купуват и биоразградими продукти.
72% посочват, че ползват енергоспестяващи крушки, докато 26% не го правят.
Две трети от българите спестяват вода. Данните показват, че това са в най-големи дялове по-възрастните хора и трябва да поставим хипотезата, че това се прави по-скоро от финансова, а не от екологична гледна точка.