Един призрак броди из Европа - призракът на розовия либерализъм. Всички сили на нова Европа са се съюзили за свещена хайка срещу този призрак: ЛГБТ либералите от запад, зелените терористи от север и необолшевишките комунисти от юг.
За пръв и последен път ще ме видите да заимствам каквото и да е било от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, в случая моята своеобразна перифраза на първия абзац от Манифест на комунистическата партия. Смятам, обаче, че в този случай подобна алегория е подходяща. Причината за това е отношението на институциите на ЕС към инакомислещите.
Това заявява евродепутатът и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки в своя позиция. Ето какво посочва още той:
В края на миналата година Европейската комисия започна наказателна процедура срещу Полша по чл. 7 от Договора за Европейския съюз. Конкретният повод за това бяха редица конституционни промени, проведени от полското правителство. Причината, обаче, е далеч по-дълбока. От години ЕК се опитва да накаже страни като Полша поради простата причина, че страната води независима вътрешна политика и държи на своите традиционни ценности. Впоследствие, за мое съжаление, представителите в Европейския парламент подкрепиха ЕК. Днес е ред на Унгария.
За тези от Вас, които не са запознати с витиеватата брюкселска терминология, бих искал да направя няколко пояснения. Член 7 от Договора за Европейския съюз осигурява нормативната база за това определена страна-членка да бъде наказана за неизпълнение на определени свои задължения. Точната формулировка е следната: „очевиден риск от тежко нарушение от държава-членка на ценностите, посочени в член 2“. Член 2 от своя страна посочва ценностите, на които се основава ЕС. Такива ценности са човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на малцинствата. Проблемът е там, че когато си позволяваш да санкционираш някого на базата на субективни преценки, се отваря вратичка за фрапиращ двоен стандарт.
Така е и в този случай с разликата, че сега инициативата се подема от Комисията по граждански въпроси, правосъдие и вътрешни работи. Ултралибералните кръгове в ЕС, в това число и хора от върхушката, си позволяват да определят кое е европейска ценност и кое не. Да вземем например председателя на групата на либералите в Европейския парламент - Ги Ферховстад. Той нееднократно си позволява в пленарната зала (а и извън нея) да твърди, че единствените ценности, които Европа може да има, са крайно либералните левичарски – тези, свързани с неконтролирана миграция, еднополови бракове, промяна на сексуалната ориентация и прочее.
Ние, представителите на истинските, непреходни ценности на стара Европа никога няма да се съгласим с подобна формулировка. И ако това беше само реторика, то бихме могли да го определим като колоритна част от дебата ни с представителите на лявата част от политическия спектър. Проблемът е, че това монополизиране на ценностите от страна на либералите и бюрократите води до спекулации с използването на клаузата, заложена в чл. 7 от Договора за Европейския съюз. От тук идват и сравненията на ЕС със Съветския съюз. Всяка проява на различно (от правилното) мнение се наказва.
От идването му на власт политическите противници на Виктор Орбан го нападат по всеки възможен начин. Още през 2010 г., първата година на неговото управление, ЕК започна редица правни възражения срещу банковата реформа, която той въведе. През 2011 г. левичарските сили в Европейския парламент разкритикуваха новия медиен закон в Унгария.
А опитите да се действа чрез активиране на чл. 7 по т. нар. „унгарски въпрос“ датират още от 2013 година, когато Руи Таварес, представител на зелените в Европейския парламент, подготви доклад за Комисията по граждански свободи към ЕП, в който предложи Унгария да бъде наказана. През 2014 г. пък ЕС разкритикува Унгария заради това, че отказва да приеме мулти-култи модела, фаворизиран от европейските либерално-болшевишки елити. От тогава насам датират и критиките относно твърдата политика на Орбан срещу приемането на нелегални мигранти на територията на Унгария.
Всички тези атаки имат нещо общо помежду си. Те не са мотивирани от юридическа необходимост, каквато Договора за ЕС предвижда. Напротив - те са политически мотивирани от противниците на Виктор Орбан и „Фидес“.
Очевидно е, че това е единственият начин да се противодейства на един политик, който е твърдо решен да запази ценностите на народа си и който има достатъчно електорална подкрепа, за да води независима политика. Когато не могат да го победят на избори, НПО-та и противници от Унгария и Европа действат нагло и подмолно, завоалирайки политически мотивираните си действия като нарушение на юридическия фундамент на ЕС.
Твърдо съм убеден че няма да успеят. Дори докладът на колегата Саргентини (да, познахте, от Зелената партия) и Комисията по граждански свободи към ЕП да бъде приет, крайната дума има Съветът на ЕС. Там тези номера няма да минат. И това е доста показателно. Това трябва да показва посоката, към която ЕС трябва да насочи реформите си. Защото властта, взимането на решения, а и политическата отговорност трябва да принадлежи на правителствата на суверенните страни-членки. Не на брюкселските бюрократи и розовите либерало-болшевики.