На тези избори за общински власти няма да може да се гласува машинно, след като такъв тип гласуване отпадна от Изборния кодекс още през месец юли с мотива, че за гражданите ще е твърде сложно да гласуват за местни власти чрез машина. На местните избори вече няма да могат да се разкриват и секционни избирателни комисии за българите в чужбина, информира БГНЕС.
Мандатът на всички кметове, общински съветници, кметове на райони и кметове на кметства е четиригодишен. В общинското управление има и села с по-малки кметства, в които има кметски наместници, но това не е избираема длъжност и те се назначават със заповед на кметовете на по-големите населени места. Така в някои общини избирателите ще гласуват четири пъти наведнъж – за кмет, за общински съветници, за районни кметове, и за кметове на населени места (села).
За да може един гражданин да гласува на вота на 27 октомври, той трябва да е живял (тоест, да има постоянен или настоящ адрес) най-малко 6 месеца преди изборите в населеното място, в което гласува. На 12 октомври изтича срокът, в който гласоподавател може да поиска да гласува по настоящ адрес, а хора с увреждания да поискат да упражнят правото си на вот в подвижна кутия.
Общият брой на избирателите, които ще имат право на глас на вота, е 6 227 901 души, като те са със 136 хиляди по-малко спрямо вота през 2015 г., когато право на глас имаха около 6 363 000 българи. Адресите на всички избирателни секции в цялата страна вече са публично оповестени на сайта на Централната избирателна комисия, а списъците с избирателите ще бъдат разлепени на 16 октомври.
Тази година държавата заплаща по 100 лв. възнаграждение на председател на СИК, на зам.-председател и на секретар – по 90 лв., а на останалите членове – по 80 лв. Спрямо предходните общински избори надниците са скочили почти двойно, а изплащането им ще започне седмица след провеждането на изборите.
В четвъртък бе крайният срок, в който държавата да преведе средствата, необходими за подготовката и провеждането на изборите за местни власти. За първи път сумата за вота е в размер на близо 71 млн. лева, – в сравнение с миналите местни избори, тези ще са с над 20 млн. лв. по-скъпи на данъкоплатците.
66 формации ще участват във вота наесен, от които 59 партии и 7 коалиции. Този път участниците в местните избори са по-малко спрямо 2015 г., когато българите можеха да избират между 71 партии и 3 коалиции. Близо 17 500 българи ще се борят за кметски столове в 265-те общини в страната. Общият брой на регистрираните кандидати за изборите е над 36 288 души.
На изборите през 2015 г. основни конкуренти в битката останаха БСП и ГЕРБ. На първи тур кметове на ГЕРБ спечелиха кметските места в десет големи областни града, ДПС по традиция от раз получи Кърджали, а Видин, Кюстендил и Монтана отидоха в ръцете на коалиция от партии.
Сега сред рекордьорите по брой последователни мандати първенци са кметът на Монтана Златко Живков, и на Гоце Делчев – Владимир Москов, като двамата са единствените градоначалници в страната, които ще посегнат към седми управленски мандат.
Жребият на ЦИК определи номерата на бюлетините на някои от партиите и коалициите: ГЕРБ получи 43, БСП за България – 56, ДПС – 55, ВМРО – 34, НФСБ – 8, Атака – 4, ВОЛЯ получи номер 51, а Демократична България – 66.
Очаква се битката за общинските постове да бъде тежка, съобщи в интервю за БГНЕС политологът Димитър Ганев. В столицата със сигурност кмет ще бъде избран на балотаж, а съставът на общинския съвет ще бъде шарен. По данни на социологическа агенция „Тренд“ за прескачане на „бариерата“ за влизане в общинския съвет са необходими около 6000 – 7000 гласа, което на фона на множеството силни и различни кандидатури няма да е проблем. Това значи, че решения за управлението на града ще се взимат много трудно, смята политологът. И допълни, че това неминуемо означава, че местните избори впоследствие ще доведат до тежки политически пазарлъци.
Българите най-малко се интересуват от пола и възрастта на своя кмет, важното е той да бъде честен; а най-отблъскващо в градоначалника си хората определят това да е корумпиран. Данните са от проучване на социологическата агенция за идеалния според българите кмет. Едва 8% от българите смятат, че са подходящи управляват градове в качеството си на кмет. 36% от хората биха избрали мъж за кмет, а едва 10% биха предпочели дама. 41% са на мнение, че възрастта няма значение, но 40% от българите посочват, че кметът начело на тяхното населено място трябва да бъде млад. Всеки четвърти българин смята, че кметът трябва да е честен, всеки шести – че не трябва да е корумпиран, а всеки десети смята, че градоначалникът им трябва да е деен, енергичен, работлив, но и умен, отговорен, и с опит.
За поредна година в навечерието на изборите депутатите ще излязат в предизборна ваканция, след като в предишни години стана ясно, че по време на предизборни кампании получават заплатите си като депутати, а реално правят предизборни агитации извън парламента. Сега от 16 до 25 октомври народните представители ще трябва да участват само в заседанията на парламентарните комисии, като единствено за тях ще им бъдат приспадани и компенсирани транспортни разходи. Ваканцията е и единственият начин парламентарната трибуна да не бъде използвана за предизборна агитация.
Откриването на предизборната кампания налага и строги правила за поведението на медиите – кандидатите могат да представят програмите и идеите си само след съответния договор между двете страни – правило, което строго се следи от Съвета за електронни медии. Абсолютно забранено е оповестяването на анонимни материали, както и на предизборни материали без издател; забранено е и публикуването на платени форми без съответното известяване за читателя. Забранено е и използването на националните химн, герб и знаме, както и на религиози символи и знаци на чужди държави или общини в материали на български кандидати или партии. И задължително условие за публикуване на рекламни материали е оповестяването, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“.
Забранена е предизборната агитация в държавния и общинския транспорт, както и във всички държавни и общински учреждения, институции, предприятия и в търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала. Остава и забраната да се унищожават предизборни материали на участници в местния вот; а агитационни плакати могат да се лепят само на определени от общините места.
Посланията в предизборната кампания могат да се водят само и единствено на български език, гласи Изборният кодекс. Всяко нарушение на това изискване ще бъде санкционирано с глоба от 2000 до 5000 лв. за всяко отделно провинение.
След приключване на битката за местната власт всички кандидати, партии или коалиции са длъжни в 7-дневен срок да премахнат агитационните си материали, иначе ги грози глоба от 1000 до 5000 лева.