Започна строителството на най-дългия тунел, който някога е изграждан у нас. Става въпрос за тунел „Железница“ от автомагистрала „Струма“, който се намира в района на Симитли. Той ще бъде с дължина от 2 км, което го прави почти двойно по-дълъг от сегашния рекордьор в България - "Витиня", по магистрала "Хемус". Неколкократно отлагане на обществената поръчка за избор на строител доведе до забавянето на проекта, който най-после стартира. Стойността на договора за строежа е за над 222 млн. лева с ДДС.
Новината първо съобщиха от Агенция „Пътна инфраструктура“, а малко след това и премиерът Бойко Борисов се похвали на страницата си във Фейсбук.
Изпълнението е обособено в три части - тунел, пътя преди и след него, за да може на обекта да се работи едновременно и да завърши в срока на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
Тунелът ще бъде с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка ще е около 2 км. Съоръжението ще бъде с всички необходими системи за енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н.
Ще бъде изграден и обслужващ тунелен път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, които са съответно 108 м и 18 м, подпорна стена и др.
Изпълнител на тунел е Консорциум „АМ Струма Тунел 2018“, в който участват: „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, „Глобал Кънстръкшън“ ООД и „ВИА ПЛАН“ ЕООД. Стойността на договора е 185 370 370, 37 лв. без ДДС. Строителният надзор е на „План Инвест Железница“ ДЗЗД. В обединението участват: „План Инвест Пловдив“, „Инфра Проект Консулт“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „Сърч Корпорейшън СРЛ“. Стойността на договора е 3 994 440 лв. без ДДС.
Участъкът преди тунела, пътувайки от София към Кулата, е с дължина 720 м. Включва и обслужващ тунелен път при северния портал и мостово съоръжение. Отсечката ще бъде изградена от ДЗЗД „Железница - Север“, в което влизат ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД.
Стойността на договора е 29 985 345 лв. без ДДС. Строителният надзор е възложен на ДЗЗД „ТЕС Консулт“, в което са: „СТРОЛ 1000“ АД, ТРИ-ЕС“ ЕООД и „Експерт Десижънс“ ООД. Техният договор е за 599 783 лв. без ДДС.
Отсечката след тунела е с дължина 1,4 км. Ще бъдат построени селскостопански подлез, подпорна и укрепителна стена, отводнителни съоръжения, изграждане и реконструкция на инженерни мрежи и др. Изпълнител на строително-монтажните работи е „ПСТ Груп“ ЕАД. Стойността на договора е 18 442 297,40 лв. без ДДС. Строителният надзор е на ДЗЗД „ПЪТКОНСУЛТ 2000-КОНСУЛТ 64“, в което са: „ПЪТКОНСУЛТ 2000“ ЕООД и „Консулт 64“ ООД. Техният договор е за 465 222 лв. без ДДС.
Автомагистрала „Струма“ е част от коридор „Ориент/Източно Средиземноморие“, свързващ Видин с Кулата, и по нея преминава пътният трафик за Гърция. Направлението се използва като най-кратък маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.
Проектът ще се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
Довършването на магистрала „Струма“ се забави заради споровете около 15-км тунел в Кресненското дефиле. Управляващите се отказаха от съоръжението, което беше одобрено от европейските власти заради защитените територии в района, и решиха да изберат друг вариант за преминаване на дефилето – запазване на съществуващия път с движение в посока Кулата и изграждане на нова отсечка източно от Кресна с движение в посока София.
Това означава, че страната ни най-вероятно няма да спази ангажимента си да довърши магистралата до 2022 г. по правилото n+2, което се прилага за европейските програми (финансирането от последната година на програмния период – в случая 2020 г., плюс 2 години за довършване на обектите – бел.авт.), и е много вероятно да възстановява пари на Европейската комисия (ЕК).
Първоначалните планове бяха магистралата да бъде построена в периода 2007-2013 г. Строителството обаче се забави заради продължителните съдебни спорове заради защитените територии.
След това започна спор между управляващите и строителни компании за начина на преминаване през Кресненското дефиле. Наложи се виждането, че избраният вариант с 15-км тунел не може да се реализира и държавата пак промени плановете си. Последваха нови екооценки, проучвания и планиране.