Днес България отдава почит на народните будители - книжовниците, просветителите и борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
Сред будителите на народния ни дух са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Иван Рилски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, братята Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Неофит Рилски, Иван Вазов, Любен Каравелов и други достойни българи.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 година празникът е забранен от комунистическия режим.
Честването се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 година, когато е обявен официално за Ден на народните будители е неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Празникът ще бъде отбелязан с тържествени прояви в цялата страна.