„Няма извънредно положение изобщо. Има конкретни извънредни положения. В Конституцията е записано „война, военно или друго извънредно положение“. Това коментира пред Епицентър.бг бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
По думите му това може да бъде бедствено, финансово или друго. Важното е, че „всеки вид извънредни мерки предполага законово установени възможности за ограничаване на конкретни права на гражданите. Няма извънредно положение, което да не е ограничено със срок“, подчерта проф. Киров.
„Едно извънредно положение, което не е ограничено със срок, е нормалното положение на обществото“, допълни той.
Срокът може да бъде удължаван, но се фиксира в закон.
Законът за управление при кризи е отменен и основният текст е в Закона за отбраната и въоръжените сили. „Какво общо имат въоръжените сили с епидемията?“, пита конституционалистът.
По думите му само в закона за бедствията е дефинирано понятието „бедствие“, но тогава става дума не за извънредно, а за бедствено положение.
„При бедствено положение целта на мерките е да се подпомогне обществото и отделния гражданин, включително като му се дават пари или храна. Извънредното положение е свързано с ограничаване на права и с извънредни пълномощия на държавните органи“, казва проф. Киров.
Огромният проблем е, че няма закон, който да е разписал тези извънредни мерки.
По думите му при по-широко тълкуване на Закона за бедствията може да приемем, че появата на един вирус е природно бедствие. Мерките обаче, разписани в този закон, не съответстват на обстановката и на дават отговори на редица въпроси: може ли да действат жандармерията или военните, какви са им правомощията, могат ли да задържат хора, да патрулират по улиците. Могат ли да бъдат задължени лекарите да лекуват?
При извънредно положение в Закона за въоръжените сили правомощията са разписани, но то се въвежда при нападение над страната.
Според проф. Киров първо трябва да се определи какъв тип извънредно положение въвеждат депутатите. „Това е родово понятие в Конституцията и то винаги се конкретизира, защото мерките на ограничаване на права и на извънредни пълномощия на органите, трябва да кореспондират с вида на обществената заплаха.“