От сагата с коронавируса се научихме на няколко неща – има такова заболяване, то е силно заразно, знаем как се предава и как да се пазим. Това каза в „Тази събота“ по бТВ ръководителят на Първа клиника по инфекциозни болести към Военно-медицинска академия - проф. Камен Плочев.
Той обясни, че в момента за лечение на COVID-19 се използват няколко медикамента, но те не са със 100% ефективност, като често заради страничните ефекти, дори се спират.
„Новото е, че са създадени моноканални антитела, които мога да блокират проникващия рецептор на вируса. Това е правилният път за създаване на медикамент, но не знам каква ще бъде цената, защото това са скъпи медикаменти“, допълни лекарят.
Той уточни, че в момента се разработват над 70 ваксини срещу заразата, като 7 са в етап на клинични изпитания върху хора във Великобритания, САЩ и Китай. По думите му експертите са скептични, защото все още не се знае дали се изгражда имунитет. Относно плазмената терапия, проф. Плочев каза, че тя може само да помогне при лечението, въпреки че към момента все още няма конкретни данни за ефективността ѝ.
Проф. Плочев посочи, че все още не е ясно как ще се развие заболяването. Единият вариант е да има постоянно заболели хора, другият да се превърне в сезонно заболяване като грипа и третият е да има пиково разпространение заради разширяването на социалните контакти.
Медикът посочи отново кои са най-често срещаните симптоми. „В 87% от случаите има треска, в 47% - температура, отделяне на храчки, задух и мускулни болки – 32%. Но кое е характерното, няма уникален симптом, който да се среща при всички заразени“, допълни той.
Той коментира, че носенето на ръкавици му се е превърнало в рефлекс и носи предпазни средства дори вкъщи. Причината е, че работи със заразени от COVID-19 и се стреми максимално да предпази хората, с които общува.
По думите му новият коронавирус е болест на поведението, защото то рефлектира върху здравето. Проф. Плочев каза, че го притеснява отварянето на моловете и фитнесите в понеделник.
„Притеснява ме отварянето и на детските градини, но не може и без това. Никой не препоръчва по-близките дистанции, да не си мием ръцете или да не си бършем подовете, дръжките на вратите или волана на автомобила“, допълни той.
Лекарят обясни, че заради дългия инкубационен период трудно се проследява веригата на заразените. Той допълни, че в рисковата група влизат хора с наднормено тегло, напреднала възраст, нисък социално-икономически статус, хора със заболявания като диабет и рак.
„Все още не сме сигурни как вирусът попадна в човешката популация. Обвиняваме едно животинче – пангулин, някакви прилепи, но това не е напълно известно. Не знаем цялата картина на патогенезата, а така не знаем накъде да насочим противоепидемините мерки“, коментира медикът.