Съдебната власт не е и не трябва да е безконтролно независима, така както Ви убеждават. Тя следва да е независима от останалите власти, но не е независима от законите и от интересите на обществото.
Това посочва в писмо до медиите адв. Илиан Василев. Той коментира задържането на бизнесмена Атанас Бобоков.
Сега, зад паравана на тази независимост, незаконно, безконтролно, спецпрокурори и спецсъдии следват сляпо спуснатите им разпореждания и мачкат човешки съдби, а вече посягат и на светлия бизнес. Досега, с момчетата с прякорите беше лесно. Там, каквото и да се случваше по делата, всичко уж беше в интерес на обществото. Сега вече откровено се рушат икономическите основи на това общество. И отново всички мълчат.
Гражданите, защото нямат информация, бизнесмените, защото не се отнася за тях, политиците, защото така им изнася.
В сградата на специализираните съд и прокуратурата , независимост никога не е имало, отбелязва адв. Илиан Василев . Преобладаващата част от работещите в тази сграда отдавна са загубили идентичност, забравили са ,че са юристи и магистрати и са се превърнали в оръдия на чужда воля. Ако някой се опита да отстоява собствено мнение, бързо му решават „ситуативния проблем “. Ако не вярвате, елате и вижте.
Ще видите началници, които стоят до среднощ, да не би някой да „сгреши “и да реши делото по собствено убеждение, ще видите съдии и прокурори, които в коридорите шушукат едно, а в залите говорят друго, без сами да си вярват, ще чуете прокурорски речи и съдийски мотиви, от които биха се срамували дори студенти от първи курс.
Разбира се, ще видите и адвокати, които, с ибрици в ръце, обслужват „системата “, плетат интриги, взимат пари и после ги връщат. Да, Вие не знаете тези неща и не сте длъжни да ги знаете. Повечето от „дръжките за микрофони“ ги знаят, но не ги казват. За тях е важно да следват правата линия на поведение, успоредна на линията, зададена от силните на деня. А тази линия е толкова права, че отдавна е образувала омагьосан кръг, от който няма излизане.
Ето и цялото писмо на адв. Илиан Василев:
УВАЖАЕМИ ГРАЖДАНИ,
С настоящето писмо правя нещо, което никога не съм си представял за възможно, тъй като убедено съм изповядвал принципа, че съдебните дела следва да се коментират в съдебните зали, а не по страниците, пред камерите или микрофоните на медиите. Правя го по една единствена причина. Когато човек навлезе във възрастта на лошите болести и проумее, че вратата за оттатък не е толкова далеч, с всеки изминал ден осъзнава пълното безсмислие да се съобразява с норми и принципи, които макар по своята същина да са правилни и морални, в нашето общество се използват от властимащите за удобен параван, зад който прикриват истинската същност на своите действия. В тази ситуация да мълчиш, означава да предаваш себе си, децата си и тяхното бъдеще. Тези ,които ме познават, знаят ,че никога и пред никого не съм мълчал, сега търся начин да ме чуят повече хора. Правя го чрез всички медии, а не през интервюта с конкретни журналисти, защото не искам да бъда упрекван, че уж обслужвам политически, криминални или бизнес интереси.
Конкретен повод да напиша това писмо е делото и обвиненията срещу братя Бобокови и конкретно задържането на господин Атанас Бобоков. Имам пълното основание да твърдя, че това дело по много страшен начин разкрива горчивата истина, че органите на българското специализирано правораздаване настъпателно и целенасочено започват да разрушават устоите на стопанския живот и свободната инициатива, посягайки, без всякакви доказателства, на светъл бизнес, развивал се в продължение на десетилетия, пред очите на цялото общество, бизнес, който дава реален продукт на световно ниво, бизнес, който дава препитание на хиляди хора и който осигурява реални постъпления в държавния бюджет. По някакъв безумен начин този бизнес се пришива с бели конци към реалния проблем с купчините боклук, които през миналата година покриха страната и с които дружествата от групата „Монбат“ нямат нищо общо. Никой от така наречените специализирани съд и прокуратура не желае да прочете делото, да го прочете не отгоре-отгоре и на пръв поглед, а да го прочете истински . За пореден път е достатъчно началниците им да кажат какво трябва да е решението и те покорно го изпълняват.
Провокиран съм от извънредната активност на медиите по повод съдбата на един футболен клуб. От сутрин до вечер светила на правната наука говориха , спориха, променяха становищата си. Сега, когато става дума не за спортно дружество, в което, като в яма, са потъвали стотици милиони , а за крупни индустриалци, които са създавали реални блага а не фалшиви илюзии, всички светила мълчат. Сакън да не обидят прокуратурата. Всички отговорни фактори в държавата мълчат. Сакън да не накърнят независимостта на съдебната власт. Независимостта като поредния удобен параван.
Хора, граждани ! Съдебната власт не е и не трябва да е безконтролно независима, така както Ви убеждават. Тя следва да е независима от останалите власти, но не е независима от законите и от интересите на обществото. Сега, зад паравана на тази независимост, незаконно, безконтролно, спецпрокурори и спецсъдии следват сляпо спуснатите им разпореждания и мачкат човешки съдби, а вече посягат и на светлия бизнес. Досега, с момчетата с прякорите беше лесно. Там, каквото и да се случваше по делата, всичко уж беше в интерес на обществото. Сега вече откровено се рушат икономическите основи на това общество. И отново всички мълчат. Гражданите, защото нямат информация, бизнесмените, защото не се отнася за тях, политиците, защото така им изнася. Спомнете си думите на онзи немски поет – когато идваха за другите, аз не протестирах, защото не ме засягаше, когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да протестира. Най лесно е да се каже, аз мълчах, защото не знаех. За това искам да покажа конкретната истина за делото на братя Бобокови.
В приложение към това писмо огласявам прокурорското постановление, съдържащо обвинението срещу г-н Атанас Бобоков, огласявам своята жалба срещу задържането му, защото там съм систематизирал аргументите си, когато получа съдебния протокол, ще оглася и него. Нека всички, които се интересуват от истината, със собствените си очи да видят, как през 21 век, в държава от ЕС, специализираните прокуратура и съд арестуват невинен човек и унищожават законен бизнес. Когато го видите с очите си, вече не слушайте и не питайте мен. Аз съм пристрастен, получил съм хонорар, любимец съм на ъндърграунда, едновременно съм адвокат на мафията, камората и ндрагетата, на китайските триади и японската якудза, на колумбийските картели, на Бен Ладен и, да си остане между нас, на радикалното крило на Трънската пионерска организация и Пернишките сдружени средношколци (на вниманието на ДАНС, не ги търсете, това е шега!), братовчед съм на Сатаната / Здравейте, Пик! /. Но питайте и чуйте професорите по право, питайте и чуйте авторите на учебници, питайте безспорните авторитети в наказателното право, които не са на мафията и не са роднини на Сатаната, питайте и звездите от Експертния съвет на Главния прокурор. Може би, както намираха мотивация да коментират футболни клубове или да правят инициативни комитети за подкрепа на избора на този и онзи , ще изразят компетентно мнение. Питайте ги не за конкретното дело, питайте ги по принцип- може ли човек да се задържа по такова обвинение, в което дори не е посочено какво конкретно е извършил, питайте ги може ли съдът да задържа някого под стража, само защото прокуратурата го е посочила, да задържа защото, само отгоре, отгоре, на пръв поглед изглеждало, че някой бил извършил нещо. Питайте ги и настоявайте за отговор. Защото, ако не питате сега, след време, когато и Вас арестуват, вече няма да има кой да попита. И не се страхувайте, че като питате и търсите отговор, ще накърните независимостта на съдебната власт.
В сградата на специализираните съд и прокуратурата , независимост никога не е имало . Преобладаващата част от работещите в тази сграда отдавна са загубили идентичност, забравили са ,че са юристи и магистрати и са се превърнали в оръдия на чужда воля. Ако някой се опита да отстоява собствено мнение, бързо му решават „ситуативния проблем “. Ако не вярвате, елате и вижте. Ще видите началници, които стоят до среднощ, да не би някой да „сгреши “и да реши делото по собствено убеждение, ще видите съдии и прокурори, които в коридорите шушукат едно, а в залите говорят друго, без сами да си вярват, ще чуете прокурорски речи и съдийски мотиви, от които биха се срамували дори студенти от първи курс. Разбира се, ще видите и адвокати, които, с ибрици в ръце, обслужват „системата “, плетат интриги, взимат пари и после ги връщат. Да, Вие не знаете тези неща и не сте длъжни да ги знаете. Повечето от „дръжките за микрофони“ ги знаят, но не ги казват. За тях е важно да следват правата линия на поведение, успоредна на линията, зададена от силните на деня. А тази линия е толкова права, че отдавна е образувала омагьосан кръг, от който няма излизане.
Не виждате ли и не разбирате ли, че тази територия, която три-четири пъти в годината се бием в гърдите да наричаме Родина, вече се е превърнала в място, което и бежанците заобикалят отдалеч , а дори коронавирусът не смее да посети /Простете за нетактичната шега/. Забравихте ли момчето, което се запали и изгоря на центъра на един от най-хубавите български градове. Сега крайбрежието на този град е покрито с мърсотия, скъпите му булеварди пропадат при всеки дъжд , а властниците му имат 110 процента рейтинг.
Това ли е Родината, която искате да оставите на децата си. Мълчете си, изборът е Ваш. Но когато Вие, гражданите си мълчите, се чува само гласът на платените агитки. Сега издигат картончетата с надписи „Прокурорът е радост “, след време ВАШИТЕ деца ще носят плакатите с надписи „Свободата е робство“.
А на великите специализирани началници и техните послушници, които вече са толкова високо, че едва ли биха ми обърнали внимание, освен ако не им наредят да ме „сготвят“, искам да кажа : Сега сте се устремили по стълбата нагоре , по стъпалата мачкате човешки съдби и унищожавате реални икономически субекти, които дават на хората хляб , а не като Вас, зрелища. Рано или късно ще тръгнете по същите стъпала надолу и там отново ще минете покрай същите хора, които сега прегазвате. Дано да са Ви запомнили с добро.
Р.S. Изразената позиция е лична и по никакъв начин не ангажира братя Бобокови, както и останалите ми клиенти по други дела. Не искам към позицията ми да се присламчват политици, адвокати-политикани и сенчести бизнесмени. И моля приятелите си, особено колегите юристи, когато прочетат това, да не ми изпращат емотикони с усмивки и вдигнати палци , а ясно и открито, с имената си, да изразят открита за обществото позиция. Останалото е мълчание…