"Не споделям определението, че Европейският съюз е пред разпад. Всички трудности и кризи в историята на ЕС са го направили по-силен. Това важи и за сегашната ситуация". Това каза в предаването "Събота 150" на БНР посланикът на Германия в България Кристоф Айххорн. Дипломатът заяви, че Европа може да стане по-силна след тази криза, ако излезе от нея по-социална, по-зелена, по-дигитална и по-иновативна: "По всички тези елементи се опитваме едновременно да работим", категоричен беше той.
"Ситуацията в Европа, свързана с коронакризата, е много сериозна и България е един от много важените партньори. Добре е, че в Брюксел и в Берлин има две много силни жени (Урсула фон дер Лайен и Ангела Меркел - бел.ред.), които се ангажират изключително сериозно с всички партньори в ЕС", каза още посланикът на Федералната република, която пое от 1-ви юли председателството в Съвета на ЕС.
По думите на германския дипломат страните от ЕС ще излязат от тази криза само ако взаимно си помагат.
"Вече имаме 540 млрд. евро за подкрепа за възстановяване на страните от Европейския съюз, но сега трябва да се договорим по два нови момента, за които трябва да се договорим - от една страна е предложението на канцлерката на Германия г-жа Ангела Меркел и на френския президент г-н Еманюел Макрон за 500 млрд. евро, а второто - на председателката на Комисията г-жа Фон дер Лайен за 150 млрд. евро за възстановяването на Европа. Трябва да намерим компромиса, да се договорим. Трябва да имаме споразумение и резултат, който да бъде задоволителен за всички. Това ще бъде направено, надяваме се".
Според посланика на Федералната република правовата държава и върховенството на закона са ключови, както и добрият контрол върху изразходването на европейските средства:
"Правителствата на страните от ЕС имат задължението и отговорността тези средства правомерно да бъдат разпределени и използвани. И всичко това да бъде документирано, за да има контрол".
Пред БНР посланик Айххорн не коментира конкретно предложението на германския вътрешен министър Хорст Зеехофер за статута на бежанците, според което решението трябва да се взема още на външната граница на ЕС. Това за България би означавало решението за статута на бежанците да се взема на границата с Турция. Той заяви:
"Много е важно, че вече видяхме от голямата криза с миграцията през 2015-а, че досегашната система в ЕС трябва да бъде реформирана. Сега е въпросът как ще се справим с това. Преди да направим предложение за реално решение, ние трябва да имаме една обща позиция, обща разбирателство, да се води дебат и това ще бъде една от най-трудните задачи на Германското председателство".