Политиците у нас се страхуват от българите в чужбина. Това каза Иван Анчев член на Изпълнителния съвет, координатор на сектор „Политики на българите в чужбина“ в Републиканци за България и бивш генерален консул на България в Чикаго, в предаването „Делници“ на телевизия „Евроком“.
„Необходимо е да изградим такава среда, че сънародниците ни в чужбина да не усещат разлика къде живеят, дали у нас или зад граница. Сред първите неща, които трябва да се реформират са върховенството на закона, образованието и здравеопазването. Също така е необходима стабилна икономика и когато тези неща се установят в държавата много лесно ще стане тази трансформация. Тогава вече няма да има нужда от призиви и програми и ще е естествен процесът от страна на нашите сънародници в чужбина“, заяви Анчев.
„Към момента в България политиците не искат българите в чужбина да гласуват и затова са създадени тези рестриктивни системи в чужбина“, уточни Иван Анчев и добави, че: „Управляващите политици през последните 25-30 години се страхуват от българите в чужбина“.
„Те знаят, че това е един огромен потенциал – национален, икономически и политически на българската нация, който знае какво означава да се живее в правова държава. С гласа на българите в чужбина може да обърнем „добрата подредба“, която сме си наредили тук“, е на мнение бившият генерален консул.
Анчев разказа, че в Чикаго има 12 съботно-неделни училища, две православни и две евангелски църкви, огромна палитра от български културни и обществени организации, които говорят за една много силна българска общност в района на Чикаго и Средния Запад.
Сред предложенията за българите в чужбина залегнали в програмата на Републиканци за България е Конституционна промяна, която да даде правото на българите с двойно гражданство да се кандидатират за народни представили. Предвижда се създаването на многомандатен район „Чужбина“.
„България е там, където има и един българин. Ние трябва да направим така, че българската държава да излезе от сегашния си ступор и нищоправене по отношение на българите в чужбина и да предприеме целенасочени и задълбочени политики.
В момента имаме Агенция за българите в чужбина, която е в будна кома, корупционните скандали нанесоха огромни щети върху нея, но и преди тях тя не работеше както трябва. Беше дадена на концесия през последните години на една политическа сила“, припомни той.
„Имаме и три министерства, които се занимават в различни аспекти с българите в чужбина – МВнР, чрез дирекция „Консулски отношения“ и Държавния културен институт, Министерство на културата, с 12 на брой центрове по целия свят и дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет. Всичко това, трябва да бъде събрано в едно бъдещо Министерство за българите в чужбина, залегнало в нашите предложения, което да обобщи целия ресурс на държавата и да има министър, който да има правото на законодателна инициатива.
Трябва да бъде сложено началото на едно двустранно партньорско отношение между българската държава и българските граждани в чужбина. Те не са забравени, нито нежелани – те са хората, с които трябва да се хванем ръка за ръка и с техния огромен потенциал да видим какво може да направим по-добре за България и за бъдещите поколения“, каза координаторът Анчев.
По думите му Републиканци за България е най-прозападната и проатлантическа политическа формация в България.
„Аз съм убеден радетел на европейската ориентация на България и силен поддръжник на трансатлантическите взаимоотношения между нашата държава и съюзническите страни от НАТО. Пред България няма друг външнополитически вектор освен този с Европейския съюз и с НАТО“, каза Иван Анчев.
Той изрази убеденост, че Републиканци за България ще е в следващия парламент, именно защото разчита на хора като него, които желаят България да се развива по проевропейски път.
„Трябва да се направят предпоставки за електронно-дистанционно гласуване, за едно много по-силно присъстващо електронно управление, цифровизиране във взаимоотношенията между българите в чужбина и държавата, което е сред залегналите предложения в програмата ни“.
„Българите в чужбина са един от основните донори в българската икономика, вкарвайки годишно около 1 млр. евро считаме, че е удачно да се създаде един фонд, който да връща поне 1% от тази сума обратно към културни организации, които са в чужбина.
Това би станало чрез фонд за финансиране на малки проекти, но по този начин ще дадем възможност на българската общност в чужбина да се увери, че българската държава да мисли за тях, че те не са останали сирачета и да използваме меката сила на публичната дипломация, нещо което е много добро и се получава с минимален ресурс, а може да получиш максимални резултати“, сподели той.
Иван Анчев спомена, че в посланията в сектор „Политика за българите в чужбина“ е и създаването на Вазов институт.
„Нека бъдем повече държавници, да мислим повече за следващото поколение, да знаем какво оставяме на нашите деца, така че, когато дойдат нашите внуци при нас един ден да не ни е срам и да ги гледаме с наведена глава. Ще мотивираме хората да гласуват за нас с честност, визия и общи действия по взаимноинтересни проекти“, заключи Анчев.