Атентатът на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София. Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.
Бомбата е била с часовников механизъм, а часът бил разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.
Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.
На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.
В атентата загиват 12-годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.
През 1990 г. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.