Изминалата 2020 г. беше белязана от събитие, което много от икономистите наричат „черен лебед“, заради неговата непридвидимост и трайни последствия, които носи то след себе си. Това единично събитие, наречено COVID-19, доведе не само до криза в световните икономики, но и промени изцяло нашите навици, се казва в анализ на MoitePari.bg.
Как тези процеси се отразиха върху навиците ни да спестяваме?
Спестяванията в банки са малко над половината от Брутния вътрешен продукт. Нека да разгледаме статистиката на Българска народна банка.
В края на декември официалната статистика отчита, че общата сума на депозити на домакинства и НТООД* в банковата система възлиза на 61.042 млрд. лв., което приравнено към БВП на страната ни, се равнява на 51,8% от него.
Разглеждайки данните за предходните години (от 2017 до 2020 г. вкл.), с цел да се установи дали ръстът е в обичайните граници, стигаме до извода, че през изминалата 2020 г. депозитите са нараснали с 1,7 пр.п. повече от ръста им през 2019 г.
Защо в толкова несигурни времена спестяванията растат повече, отколкото преди това?
Причините са няколко.
Бързаме да направим уточнението, че това съвсем не означава, че сме станали по-богати.
Обяснението е, че страхът от загуба и несигурност на доходи, кара домакинствата да бъдат особено предпазливи по отношение на харчовете си или както се казва: „Неволята учи!“.
Невъзможността да се предприемат пътувания и екскурзии, отлагане на разходи за текущо потребление се считат за основните причини за нарастващите обеми привлечени средства в банковата система.
Страхът от загуба на доход също е причина спестяванията да бъдат под формата на депозити, както и нежеланието свободните средства да бъдат инвестирани, поради все по-малката склонност да бъде поеман риск в тази ситуация.
Няма да е пресилено, ако кажем, че спестяванията са увеличили своята степен на ценност/полезност и в несигурните времена придобиват още по-висока стойност и значимост за домакинствата.
Какво показват данните на Европейската централна банка
Ръст в привлечените средства под формата на депозити се оказва явление, което не е характерно само за България, но и за страните от еврозоната, въпреки спадовете на икономиките в резултат на корона кризата.
Данните на ЕЦБ сочат, че в края на декември 2020 г. общият темп на прираст на привлечени средства на домакинства е 7,6%. Към същият период привлечените средства възлизат на 8,34 трлн. евро.
Разбира се, ръстът на спестяванията в различните страни варира спрямо спецификите на всяка и се определя от фактори като:
- предприети правителствени антикризисни мерки за справяне с последствията от кризата;
- навици и манталитет за спестяване на населението;
- възможност за заделяне на средства, разполагаем доход и др.
Лихвена статистика
През последния месец на миналата година средният лихвен процент за новопривлечени средства с договорен матуритет на домакинства е бил 0,14%.
През годините сме установили, че връзката между обемите привлечени средства и лихвените нива по депозити се намират в обратна зависимост – колкото повече нарастват средствата в банковата система, толкова по-ниски са лихвените проценти по тях.
Ако до преди няколко години размерът на лихвата, която банката предоставя, беше водещ фактор за избор на депозит, то в момента важни за потребителите са гъвкавостта и удобството.
Те все повече се и ще се ориентират към дигиталните решения за спестяване като бързина и удобство за откриване на депозит. Финансовите институции, от своя страна, ще трябва да отговорят на това предизвикателство и предложат решения на клиентите си, отговарящи на новата тенденция, която се налага, наречена още „дигитално спестяване“.
*НТООД - Нетърговски организации, обслужващи домакинствата – това са юридически лица, чиято основна дейност е свързана с обслужване, подпомагане и съдействие на домакинствата (НТООД). Тук се включват синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове и други.