На 19 февруари 1878 г. в Сан Стефано, е подписан предварителен договор между Русия и Турция. В неговия чл. 6 е отбелязано: „България ще образува автономно, трибутарно княжество, с християнско правителство и народна милиция.” А в чл. 7 е добавено: „Въвеждането на новото управление в България и надзорът за неговото прилагане ще бъдат поверени за две години на един руски императорски комисар.” Границите на Българското княжество, посочени в чл. 7 с приложена към него карта, са определени с оглед включване на териториите от Балканския полуостров, където мнозинството от населението е българско.
За руски императорски комисар още през февруари 1878 г. е готвен княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков. Участник във военните кампании на Русия, водени през 1848–1856 г., в 1869 г. той е бил произведен в чин генерал-адютант и е назначен за киевски, подолски и волински генерал-губернатор. В началото на 1877 г., по време на мобилизацията на руската армия за участие в освободителната Руско-турска война, временно е командир на Киевския военен окръг, а през септември 1877 г. пристига на театъра на бойните действия в България, където е назначен за командир на 13-и армейски корпус в състава на Източния отряд (т. н. Русенски отряд). На 16 април 1878 г. със заповед на Александър II е произведен в чин генерал от кавалерията и официално е назначен за императорски руски комисар в България.
На 8 май 1878 г. в Сан Стефано княз Дондуков-Корсаков встъпил в длъжността си. В общата инструкция на държавния канцлер на Русия от 10 април 1878 г., от която е бил длъжен да се ръководи императорския комисар при осъществяването на своята дейност в България, се подчертава, че Временното управление трябва да подготви българския народ за самостоятелен политически живот и да създаде добра държавна организация, така че когато русите напуснат страната, българите да могат да се противопоставят на всякакви враждебни посегателства.
Допълнителната инструкция до Дондуков-Корсаков от 15 април 1878 г. се покрива в по-голямата си част с изготвения от княз Вл. Черкаски „Проект на учрежденията в управлението на Българското княжество”, който бил представен на главнокомандващия в Сан Стефано лично от автора. Това станало на 18 февруари 1878 г. само няколко часа преди смъртта на ръководителя на Канцеларията за граждански дела. Сходството на включеното в инструкцията, с проекта на княз Черкаски, означава, че вижданията и предложенията на последния, относно уредбата на бъдещото гражданско управление в България, са били одобрени и използвани при даване на конкретните наставления на княз Дондуков-Корсаков. В инструкцията до него е споменато, че той ще бъде „само продължител на административната система”, чието въвеждане вече е получило своето начало при предшественика му княз Черкаски.
Ръководен от двете инструкции княз Дондуков-Корсаков създал Съвет на управлението на императорския комисар, наричан още Централно управление на императорския комисар. За членове на съвета, които били и управители на отделите, били назначени: генерал-майор Михаил А. Домонтович – управител на канцеларията за общи дела и дипломация, генерал-майор Василий Г. Золотарьов – управител на военния отдел, генерал-майор Пьотър А. Гресер – управител на отдела на вътрешните дела, д. ст. с. Сергей Ив. Лукиянов – управител на съдебния отдел, д. ст. с. Константин А. Бух – управител на финансовия отдел, проф. Марин Дринов – управител на отдела на народното просвещение и духовните дела, д. ст. с. Александър Тухолка – началник на централното управление на митническата част. Към съвета се числели също екзархът и всички български екзархийски архиереи.
Седалището на Съвета на управлението на императорския комисар първоначално било установено в Пловдив, където княз Дондуков-Корсаков пристигнал на 20 май 1878 г.
Решенията на Берлинския конгрес от 1 юли 1878 г. наложили известни корекции в задачите на Съвета. Берлинският договор чувствително намалил територията на освободените земи от фиксираните в Санстефанския договор. Южна България била обособена като административна област, наречена Източна Румелия и останала под пряката политическа власт на султана. Престоят на руските войски и администратори бил съкратен на девет месеца, което намалявало времето за пълноценна дейност за окончателно и пълно устройство на Българското княжество.
На 24 юли 1878 г. руското външно министерство изпратило трета инструкция до княз Ал. Дондуков-Корсаков, в която били актуализирани задачите на Съвета на управлението с вземане под внимание на решенията на Великите сили в Берлин. Налагало се седалището на Временното руско управление да се премести в София, тъй като Пловдив ставал център на Източна Румелия. Предвид съкратения срок за действие някои от задачите отпаднали, други – като създаването на земска войска и полиция, трябвало да се осъществят ускорено. Императорският комисар получил правото еднолично да ръководи работите по окончателното изграждане на българската администрация и особено на важните централни ведомства и учреждения. Представителите на останалите Велики сили не можели да се намесват директно в неговата дейност.
източник: forumnauka.bg