Най-вероятно Конституционният съд няма да успее в двумесечния срок да се произнесе по искането на ГЕРБ за обявяване за противоконституционни промените в Изборния кодекс. Погледнах това, което е оспорвано, то сякаш е наливано с фадрома. Това заяви пред bTV проф. д-р Пламен Киров, ръководител на катедрата по Конституционноправни науки в Юридическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Редът, организацията и провеждането на изборите се определя със закон. Има проблем с изборния - превръщането на действителните в недействителни бюлетини и на второ място - попълването на протоколите от СИК-овете. Видеонаблюдението какво ще заснема след като машината ще генерира един протокол, една дълга разписка, запита той.
По думите му основание за оспорване на изборите ще има, ако много избиратели докажат, че технологията с машини е по-бавна и 20-30% от избирателите не успеят да гласуват заради забавянето. Да помислят колко машини могат да инсталират в големите избирателни секции - да са по няколко. Успоредно да гласуват по 2-3 избиратели. Проф. Киров даде пример с германският Конституционен съд, който не дава гаранция за тайната на вота, включително и за машинното гласуване.
Конституционалистът обясни още какво би се случило, ако и след новите предсрочни избори не бъде излъчен работещ кабинет.
"Когато се извърти ролетката при президента, НС отново ще бъде разпуснато, държавният глава ще назначи ново служебно правителство, което може да е със същият състав. Може би трети генерал ще оглави сегашния служебен кабинет", предполага проф. Пламен Киров.