Безспорно, всички ще запомним 45-ото Народно събрание като най-краткото и единственото след 1991 г., което не успя да състави правителство. Като последствие България влезе в политическа криза, от която се надяваме да излезе след изборите на 11 юли. Това коментира пред Радио София Димитър Ганев - политолог от изследователския център „Тренд“.
Въпреки надеждите, нищо не е сигурно - и да има, разместванията няма да доведат до драстични промени в електоралната картина. Протестните партии – „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“, едва ли ще успеят да съставят правителство без подкрепата на т.нар. партии на статуквото.
Без съмнение, предстоят интеграционни протести в „патриотичното пространство“, механичното сборуване в политиката води до изненадващи резултати в реалността, смята политологът. „Те трябва да разкажат нещо около едно подобно действие. Разговорите тепърва предстоят, за да се коментира в този момент.“
Според Ганев служебното правителство влязоха хора с опит и биография от различни политически пространства. Съставът е намигване към левия електорат (Янаки Стоилов), към либералната гражданска десница (икономическия блок), към летните протести от 2020-а г. (Велислав Минеков), подчертана антиГЕРБ стъпка (Бойко Рашков).
„Изборът на този министър-председател пък ни казва, че Румен Радев ще бъде основната фигура в този кабинет. За разлика от предишното служебно правителство (2017), в това президентът ще има решаващата дума.“
След извършените промени в предните ешелони, смените на фигури на постове ще продължат – следват областните управители, както и в областните дирекции на МВР, допълни Димитър Ганев.