Отидете към основна версия

1 015 8

Под 1% са лекарите инфекционисти у нас

  • лекари-
  • инфекционисти-
  • нси

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души

Снимка: БГНЕС

Към края на 2020 г. у нас функционират 342 заведения за болнична помощ с 54 216 легла, сочат данните на Националния статистически институт.

От тях 320 са болници с 51 991 легла. Спрямо предходната година лечебните заведения за болнична помощ се увеличават с едно, а леглата в тях - с 219, или с 0.4%.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 098 с 1 296 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 149 с 1 935 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31 декември 2020 г. многопрофилните болници са 183 с 38 256 легла, или в 57.2% от болниците е съсредоточен 73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 41%. До 99 легла има в 37.2% от многопрофилните болници, а с над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към края на 2020 г. специализираните болници са 137 с 13 735 легла. Разпределението им по видове е следното:

за активно лечение - 74 с 4 415 легла;
за продължително лечение - една със 145 легла;
за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 978 легла;
за рехабилитация - 34 с 5 083 легла;
държавни психиатрични болници - 12 с 2 114 легла.
В края на 2020 г. центровете със стационар са:

центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;
комплексни онкологични центрове - 7 с 1 185 легла;
центрове за психично здраве - 12 с 1 010 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 783.9 на 100 000 души от населението и спрямо 2019 г. се увеличава със 7.1% (776.8).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5) (фиг. 2).

Към 31 декември 2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.9%, а броят на леглата в тях - с 6%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като най-голям е броят на хосписите - 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава с 1.1% поради увеличения брой легла в хосписи.

В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 913) и в диагностично-консултативни центрове (1 383).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към края на 2020 г. на основен трудов договор работят 2 161 лекари и 369 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2020 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

мъже - 13 158 (44.3%), жени - 16 559 (55.7%);
най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 442, или 35.1%;
младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 299, или 17.8%.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни болести - 233 (0.8%).

Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната пък е 10.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0 на 10 000 души от населението).

Поставете оценка:
Оценка 1 от 2 гласа.

Свързани новини

Новини по градове:
Новини Айтос, Новини Балчик, Новини Банкя, Новини Банско, Новини Благоевград, Новини Бургас, Новини Бяла, Новини Варна, Новини Велико Търново, Новини Велинград, Новини Видин, Новини Враца, Новини Габрово, Новини Добрич, Новини Каварна, Новини Казанлък, Новини Калофер, Новини Карлово, Новини Карнобат, Новини Каспичан, Новини Китен, Новини Кнежа, Новини Козлодуй, Новини Копривщица, Новини Котел, Новини Кресна, Новини Кърджали, Новини Кюстендил, Новини Летница, Новини Ловеч, Новини Лом, Новини Луковит, Новини Мездра, Новини Монтана, Новини Несебър, Новини Нова Загора, Новини Нови Пазар, Новини Обзор, Новини Оборище, Новини Омуртаг, Новини Павликени, Новини Пазарджик, Новини Перник, Новини Петрич, Новини Плевен, Новини Пловдив, Новини Поморие, Новини Правец, Новини Радомир, Новини Разград, Новини Разлог, Новини Русе, Новини Самоков, Новини Сандански, Новини Сапарева Баня, Новини Свети Влас, Новини Свиленград, Новини Свищов, Новини Своге, Новини Севлиево, Новини Силистра, Новини Симитли, Новини Сливен, Новини Смолян, Новини Созопол, Новини Сопот, Новини София, Новини Средец, Новини Стара Загора, Новини Стрелча, Новини Суворово, Новини Тетевен, Новини Троян, Новини Трън, Новини Трявна, Новини Тутракан, Новини Търговище, Новини Харманли, Новини Хасково, Новини Хисаря, Новини Царево, Новини Чепеларе, Новини Червен бряг, Новини Черноморец, Новини Чипровци, Новини Чирпан, Новини Шабла, Новини Шумен, Новини Ябланица, Новини Ямбол, Новини Всички градове