Под 1% са лекарите инфекционисти у нас

Към края на 2020 г. у нас функционират 342 заведения за болнична помощ с 54 216 легла, сочат данните на Националния статистически институт.

От тях 320 са болници с 51 991 легла. Спрямо предходната година лечебните заведения за болнична помощ се увеличават с едно, а леглата в тях - с 219, или с 0.4%.

Заведенията за извънболнична помощ са 2 098 с 1 296 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 149 с 1 935 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31 декември 2020 г. многопрофилните болници са 183 с 38 256 легла, или в 57.2% от болниците е съсредоточен 73.6% от легловия им фонд в страната. Броят на леглата варира от 23 до 1 540. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 41%. До 99 легла има в 37.2% от многопрофилните болници, а с над 500 легла са 8.2% от този вид лечебни заведения.

Към края на 2020 г. специализираните болници са 137 с 13 735 легла. Разпределението им по видове е следното:

за активно лечение - 74 с 4 415 легла;
за продължително лечение - една със 145 легла;
за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 978 легла;
за рехабилитация - 34 с 5 083 легла;
държавни психиатрични болници - 12 с 2 114 легла.
В края на 2020 г. центровете със стационар са:

центрове за кожно-венерически заболявания - 3 заведения с 30 легла;
комплексни онкологични центрове - 7 с 1 185 легла;
центрове за психично здраве - 12 с 1 010 легла.
Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2020 г. е 783.9 на 100 000 души от населението и спрямо 2019 г. се увеличава със 7.1% (776.8).

Най-високи са стойностите на показателя в областите Смолян (1 040.4 на 100 000 души от населението), Плевен (1 015.3) и Пловдив (1 011.0), а най-ниски са в областите Перник (371.2), Ямбол (388.0) и Видин (412.5) (фиг. 2).

Към 31 декември 2020 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 098 с 1 296 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с предходната година броят на тези заведения се увеличава с 0.9%, а броят на леглата в тях - с 6%.

Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, центровете за трансфузионна хематология и други. В края на 2020 г. тези заведения са 149 с 1 935 легла, като най-голям е броят на хосписите - 48 с 1 220 легла. В сравнение с 2019 г. броят на леглата в други лечебни и здравни заведения се увеличава с 1.1% поради увеличения брой легла в хосписи.

В края на 2020 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 717 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 312, като 6 454 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи са 44 676, от които 29 160 медицински сестри и 3 251 акушерки.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 054 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 589, от които 18 701 медицински сестри.
В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 502 лекари и 6 905 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6 795) и лекари по дентална медицина (6 454), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1 913) и в диагностично-консултативни центрове (1 383).
В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към края на 2020 г. на основен трудов договор работят 2 161 лекари и 369 лекари по дентална медицина.
Към 31 декември 2020 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:

мъже - 13 158 (44.3%), жени - 16 559 (55.7%);
най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 10 442, или 35.1%;
младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 4 589, или 15.4%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 5 299, или 17.8%.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4 015, или 13.5% от всички лекари в страната, следвани от практикуващите кардиология - 6.2%, акушерство и гинекология - 5.9%, анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, хирургия - 5.1%, и нервни болести - 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 601 (2%), а инфекциозни болести - 233 (0.8%).

Осигуреността с лекари в края на 2020 г. общо за страната е 43 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.6. В сравнение с 2019 г. осигуреността с лекари се увеличава незначително (42.6 на 10 000 души от населението), а осигуреността с лекари по дентална медицина остава непроменена.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 24.3 до 63.4 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници - Плевен (63.4 на 10 000 души от населението), София (столица) (55.5), Пловдив (51.8) и Варна (50.9). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (24.3 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Ямбол (27.3).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.1 на 10 000 души), Видин (6.9) и Кюстендил (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.2) и Разград (4.4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната пък е 10.6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (17.2 на 10 000 души), София (столица) (14.1), Варна (13.1) и Смолян (12.1). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите София (5.4), Търговище (5.5), Разград (5.6) и Силистра (6.0 на 10 000 души от населението).