"От срещата между премиерите на България и Северна Македония изпъкват думите на Петков за „ново начало“. Досега ставахме свидетели на няколко такива".Това заяви в студиото на "Денят на живо" по NOVA NEWS историкът проф. Светлозар Елдъров от Института по Балканистика към БАН.
Историкът обясни и кои са те. "През 1992 г., при признаването на Македония, 1999 г. – със съвместната декларация за добросъседство, 2007 г. – беше предложено от кръгла маса от БАН да се помогне за евроинтеграцията им, а през 2013 г. БАН разви интензивно сътрудничество с македонската академия на науките – бяха осъществени 30 общи проекта. През 2017 чрез Договора за добросъседство отново бе направен опит за ново начало, но всичко това сякаш секна отведнъж", посочи той. Според него фабриката за илюзии се е появила през прехода, тезата, че Македония е втора българска държава, но той предпочита сегашния оптимизъм и ново начало.
Той си спомни, че около 30 минути е говорил за българските офицери в Илинденско-Преображенското въстание в македонско предаване, а три непълни изречения са излезли в ефир.
"През 1981 г. следях югославския печат, сред тях и вестник "Нова Македония", а антибългарски статии присъстваха ежедневно в македонските издания. Журналистиката в Македония е от някакво друго измерение. Не бива да се впечатляваме от това", каза професорът.
От своя страна проф. Даниел Вачков от Смесената българо-македонска комисия от своя страна сподели, че не е оптимист, че честите срещи ще доведат до качествена промяна и намиране на принципно разбирателство. "Подходът да се сложи акцент върху икономическото сътрудничество ще даде възможност за успехи. Създадена е неаргументирана исторически конструкция, което ги прави настъпателни и агресивни. Сега излиза, че сме нагли да търсим българи в Македония", подчерта той.
По думите му се е създавало впечатление, че отношенията са деградирали. "Основен проблем си остава историята. Той обаче минава на заден план. Подходът да се търсят успехи и да се показват пред двете общества, вероятно ще даде резултати. Сбутвайки проблема най-накрая. Но доколко е добре и за двете страни да вървят напред, загърбвайки, че има проблем", сподели той.
Журналистът Георги Милков пък напомни за интересен артефакт, съхраняван в НИМ. "Става дума за плащеницата от 14 век, подарена на Охридския архиепископ от Андроник Палеолог. Тя е важна за българската история, защото нейният надпис със златни букви гласи "Пастирю на българите, не забравяй владетеля Андроник Палеолог в служенията си", разкри той.