Пет години по-късно вие отново ни поверихте да продължим пътя, който заедно поехме.
Това заяви в словото си пред парламента президентът Румен Радев.
Първият президент мандат се случи в трудно време, в който авторитарният модел достигна своя апогей, посочи президентът.
Българите въстанаха срещу едноличният режим и феодалния модел, обобщи Румен Радев.
"Гражданският бунт срещу мафиотизацията на властта извади на похвърхността факти и процеси, които бяха премълчавани. И на мен не ми е приятно, но предпочитам истината", каза Радев.
Той обясни, че демонтажът на стария управленски режим ще отнеме време.
"Преди 5 години вие отново поверихте на нас с г-жа Йотова трудната задача да продължим по пътя, който поехме заедно и направихме първата решителна крачка. В деня, в който прекрачваме във втория мандат, първите ми думи са на признателност към вас, скъпи съотечественици. Вашето доверие е най-миродовната оценка за нашите решения. Мой дълг е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията. Обеден съм, че в България е налице антимафиотски консенсус. Корупцията трябва да бъде унищожена, за да се запазим като общество". С тези думи държавният глава се обърна към народа и Народното събрание.
„Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият авторитарен модел на управление достигна своя апогей. Докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше. Гражданският бунт през 2020 г. срещу мафиотизацията на властта извади на повърхността факти и процеси, които тя премълчаваше. И на мен не ми е приятно, но предпочитам истината“, припомни Радев.
Докато той изричаше тези думи, депутатите от ГЕРБ станаха и напуснаха залата. В отговор на техните действия Радев каза само: "И на мен не ми е приятно, но предпочитам истината". След това Румен Радев заяви, че остава отворен за диалог за въвеждането на непопулярни и тежки решения и обеща да продължава да бъде критичен, когато намира решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни.
Отварянето на конституцията за промени не трябва да се изчерпва само с ревизията на съдебната власт за отговорна прокуратура, каза Радев. И поиска разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за човешките права.
Текущите кризи, които се изострят и употребяват от задкулисието, не бива да отклоняват вниманието от стратегическите приоритети. Мой дълг като държавен глава е да връщам дневния ред към дългосрочните цели на нацията, далеч отвъд хоризонта на политическите мандати - овладяването на демографската криза; справянето с бедността и неравенствата; повишаването на стандарта и качеството на живот; духовното развитие; гарантирането на суверенитета и сигурността; отстояването на националните интереси и достойнство; утвърждаване на позитивния образ на страната ни навън. Това заяви държавният глава Румен Радев в първото си обръщение към народа и Народното събрание, след като той и Илияна Йотова положиха клетва пред 47-ия парламент за втори мандат като президент и вицепрезидент.
В обръщението си Румен Радев подчерта, че подкрепата на българите за него и Илияна Йотова е най-меродавната оценка за сложните решения, които двамата са взимали по време на първите пет години на "Дондуков" 2. „Първият президентски мандат се случи в драматично време, в което старият, авторитарен модел на управление достигна своя апогей, докато в обществото нарастваше негодуванието от корупцията, беззаконието и пропагандата, на които той се крепеше“, заяви Румен Радев и открои гражданските протести от 2020 г. „срещу едноличната власт, феодализацията по места, схемаджийството, прокурорския чадър над злоупотребите и кривото огледало на медиите, срещу бедността, безпътицата и безправието“. Държавният глава посочи, че очакванията на гражданите от президентската институция далеч са надхвърляли правомощията, които Конституцията й отрежда. „Налагаше се едновременно да катализираме обществената трансформация, но и да бъдем стожер на стабилността в период на остра криза на доверие в политическата класа“, заяви Румен Радев.
По думите на държавния глава, протестите са отприщили процеса по възстановяване на демокрацията и законността, но демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време. Като предизвикателства пред обществото през следващите години той определи връщането на доверието в институциите и справяне с партизираната администрация, покварените медии, безнаказаната корупция, злоупотребите с власт и дълбокото социално разслоение. „Наивно е да мислим, че след като повече от десетилетие допуснахме да крепне корупцията и да се шири произволът, от днес за утре ще върнем България в коловоза на правото и демокрацията“, каза от парламентарната трибуна президентът Радев.
В обръщението си държавният глава подчерта, че първото предусловие за успеха на обществото е свободата и достойнството на личността. „Демокрацията и правовата държава са фундаментът, който трябва да възстановим“, каза Румен Радев. Той изрази убеденост, че в България е налице „антимафиотски консенсус“, обединяващ огромното болшинство от почтени българи и макар гражданите да са гласували за много и различни партии, са били водени от една надежда: за справедливост и законност.
„Държавата занапред не бива да се управлява през екрана, под масата, по телефона или зад кулисите. Корупцията трябва да бъде съкрушена, за да оцелеем като държава и общество“, подчерта Румен Радев и посочи, че в момента има историческа възможност да върнем България в руслото на закона. Според президента от това зависят всички други добри намерения, а без укрепване на държавността, страната ни не може да разгърне огромния си потенциал. „Партиите и политиците, които споделят каузата в България да се установи върховенството на правото и здрава и прозрачна медийна среда, да се изгради добре уредена държава с ефективни институции, могат да разчитат на разбирането и подкрепата на президентската институция“, подчерта Румен Радев и отново заяви, че без бърз, решителен пробив в реформата на прокуратурата и съдебната система ще се отвори път за реванш на статуквото.
Президентът призова за ясно изразена политическа воля и конституционни промени, които да не се изчерпват само с ревизия на съдебната власт в посока отговорна и ефективна прокуратура, а да включват и разширяване на гражданското участие в управлението на държавата и засилване на гаранциите за защита на човешките права. „След три десетилетия от началото на демократичните промени следва да покажем зрялост в убеждението си, че основната конституционна ценност е човекът“, допълни Румен Радев и подчерта, че демокрацията е несъвместима с обществената апатия. Според президента укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите и прозрачен и предвидим законотворчески процес. Време е да се даде и шанс на общините за икономически и социален подем чрез конституционно гарантиране на финансовата децентрализация, апелира държавният глава.
Справянето с демографската катастрофа президентът определи като друга стратегическа цел, за която е необходим консенсус. „Нацията ни преживява прехода като травма, сравнима с война. Време е за дългосрочни, финансово осигурени политики за намаляване на смъртността, увеличаване на раждаемостта и ограничаване на емиграцията. Благотворителността не може да замести държавната грижа. Пазарът и пиарът не могат да компенсират липсата на работещи социални механизми“, подчерта Румен Радев. Според президента консенсус трябва да се формира и около каузата за просветена и образована нация. „Това е дългосрочна инвестиция, която няма да донесе политически дивидент на нашето поколение държавници и общественици, но е дълг и историческа задача, която не търпи отлагане“, отбеляза Румен Радев. Президентът призова и за промяна на здравния модел към качествено и достъпно здравеопазване, в което здравето на пациента не е стока, а младите лекари и медицински сестри не напускат България.
В обръщението си държавният глава открои необходимостта от ускорена трансформация към нов икономически модел, основан на науката, иновациите, производствата с висока добавена стойност, както и осигуряването на чиста, достъпна и предсказуема енергия. Президентът настоя и за стабилна и предсказуема нормативна среда, защита на собствеността и конкуренцията, насърчаване на предприемчивостта и инвестициите. Румен Радев посочи, че трябва да се осигурява държавна подкрепа за българската култура, на която разчитаме да изгражда духовни ценности и да сплотява нацията.
В обръщението си президентът заяви, че дневният ред на правителството и парламента вече е „обсебен“ от справянето с каскада от кризи и техните социални, икономически и политически последици. „Оставам отворен за диалог и споделям отговорността за тежки и непопулярни, но необходими решения. Ще продължавам обаче да бъда критичен, когато намирам решенията на законодателната и изпълнителната власт за неправилни“, заяви още в обръщението си към народа и Народното събрание президентът Румен Радев.
Укрепването на държавността изисква засилени конституционни гаранции за разделението на властите, както и конституционно гарантиране на финансовата децентрализация на общините.
Вторият консенсус е демографската криза.
Третият консенсус е образованието. Неотложно трябва да инвестираме в младите българи. Залогът е оцеляването ни като народ, каза Радев. И поиска бързи, ефективни и устойчиви мерки за обхващане на всички деца в образованието, за патриотичното им образование, за стимулиране на образованието през целия живот и др.
Без здрава нация не може да бъде постигната нито една обществена цел, каза Радев. И посочи какво трябва да бъде направено в здравеопазването, едно от които връщане на здравните услуги в малките населени места.
Осигуряването на чиста и достъпна енергия, поиска Радев.
Защита на собствеността и консуренцията, насърчаване на предприемчивостта, бяха другите поставени от президента задачи.
Държавната подкрепа за културата е неотменима инвестиция в нашето бъдеще, каза още той. И обеща подкрепа и в бъдеще на БПЦ и вероизповеданията.
Ще продължа да развивам благотворителните инициативи на моите предшественици, обеща още Радев.
Държавният глава постави като приоритет и развитието на въоръжените сили, напомняйки, че това е била темата на първия КСНС, който той свика в началото на първия си мандат.