„През бюджета винаги могат да се правят реформи, но в случая – става въпрос за един политически знак – кое е приоритет и какво не. 20 млн. лева на фона на целия бюджет е прашинка. Друг е големият въпрос – че образованието и здравеопазването - от времето на Тодор Живков винаги са вървели с един равностоен бюджет. Но може би по време на второто правителство дадоха приоритет на здравеопазването, а образованието започна да се забавя. Не съм гледал в момента какво е положението, защото още текат дебати, но нямам впечатление, че новото управление има съзнанието за значимостта на средствата, които се инвестират в образование”. Това заяви в студиото на „Денят на живо с Наделина Анева" по NovaNews професор Даниел Вълчев. По въпроса с бюджета и това, че 20 млн. лева ще бъдат взети от прокуратурата и дадени на БАН той подчерта, че това е политически акт.
“Не гледам на себе си, или по-скоро не съм гледал на себе си доскоро, като на писател. Обикновено писателят е човек, който по занятие се занимава със словото, докато мен това ме споходи сравнително късно. Все още не мога да свикна с това, че нещото, което създавам в областта на думите – освен юридически смисъл част от нещата, които съм написал – има и някакъв друг”, подчерта професорът, който представи новата си книга „Неделният продавач на книги”.
По думите му това е една книга, с която се е опитал да каже, защо обича и цени книгите самият той. „Обичам да казвам, че всеки човек си има своя вътрешна библиотека. Аз съм от хората, които препрочитат книги”, подчерта той.
„Планирам догодина най-късно да направя своя книжарница. Представям си я малко по-различно от магазин за книги. Представям си я по-скоро като място, на което човек да може да се разходи сред книги, да седне на дивана, да помирише книгите. Представям си го като кръстоска между книжарница и библиотека”, посочи професор Вълчев.
Той коментира и съдебната ни система и трябва ли да бъде закрито спецправосъдието. „Когато 2011-2012 – там някъде, се създаде спецправосъдието – основното, което се твърдеше, че трябва да има едно място, което да не е свързано с местните структури и така ще работи по-добре. Сега казваме точно обратното – дайте да го върнем в окръжните съдилища. Нито едното не е неправилно – нито другото. Въпросът е кой риск ще изберем. Без да се направи анализ на ситуацията – ние се въртим в един омагьосан кръг”.