"Днешното състояние на българските медии е отражение на днешното състояние на българските държава и общество. Обезпокоително е, че на българския терен няма някой с гледищата, енергията и характера на Виктор Орбан, който да съумява в отношенията и с външните, и с вътрешните фактори първо да търси корена на националния интерес, а не да търси първо към кого да се присъедини, кого да аплодира, от кого да търси похвала".
Това каза пред БНР Владимир Костов, журналист, един от създателите и първи ръководители на програма "Хоризонт", който днес навършва 90 години.
Между 1956 – 1969 г. е журналист във вестниците "Средношколско знаме", "Работническо дело", "Поглед", "Антени", "Отечествен фронт". От 1969 до 1972 г. е ръководител на програма "Хоризонт" на Българското национално радио. От 1961 до 1964 г. е кореспондент на вестник "Работническо дело". В периода 1974 – 1977 г. е кореспондент на Българската телевизия в Париж. През юни 1977 г. получава политическо убежище във Франция. От 1978 до 1994 г. е журналист в Радио Свободна Европа в Мюнхен.
Костов е офицер от Държавна сигурност, след оставането му във Франция е осъден на смърт. На 26 август 1978 г. в парижкото метро срещу него е извършен атентат. Той е прострелян с 1,7-милиметрова капсула, съдържаща бавнодействаща рицинова отрова, която обаче не се разпръсква. Автор е на автобиографичната книга "Българският чадър", в която разкрива подробности около убийството на писателя Георги Марков. Помилван е през 1990 г.
Костов допълни, че "медията е един от образите на политиката, а основата и в двете е дали ще съумееш да намериш онова зърно, което крие националния интерес".
В предаването "Политически НЕкоректно" журналистът сподели, че навремето е станал агент на Държавна сигурност, защото очаквал, че така ще има повече контакти и възможности, които да са полезни за професията му:
"Жаждата ми, любопитството ми да познавам международните процеси. Даваше ми достъп до повече източници на информация. Даваше ми покритие в редица случаи да кажа неща, включително и в българския печат, които иначе може би не бих могъл… Избягах на запад заради отношенията между България и Съветския съюз. Нямах достъп до никакви специални документални източници, но личните ми контакти ме бяха довели до твърдите убеждения, че при тези отношения България е губещата страна, защото не се зачита нейната физиономия. В онези години бях привърженик на идеята за пролетарската солидарност, но смятах, че в отношенията България – Съветски съюз тази идея служи само за покритие на бюрократични амбиции".
Той е категоричен, че при всички политически режими трябва да се търси път за ограничаване на бюрокрацията, а не превръщането ѝ в командваща и експлоатираща обществото структура.
"Тъжно ми и ми е неудобно да го кажа, но българското общество и през съветския период, и сега много гледа да се приспособи към силните на деня, без да търси зърното на националния интерес".