Лидерите на Глобалния Запад току-що проведоха поредната си безсмислена среща и ще проведат следващата, целяща да сплаши противниците им. Това анализира за ФАКТИ политологът Петър Клисаров, председател на партия „Пряка демокрация“.
СРЕЩА НА Г-7
На вчерашната жалка и леко комична среща на Г-7 Джоузеф Байдън, който представляваше Америка, беше толкова зле ориентиран във времето и пространството, че дори си позволи да се съгласи с твърдението на Еманюел Макрон, че украинският проблем трябва да бъде решен чрез преговори с Русия.
Борис Джонсън се опита да влезе в ролята на лидер. В началото успя да предизвика смях. Предложението присъстващите да се съблекат до кръста и да покажат на Путин гръдните си мускули, беше поредната му нелепица, особено ако и Урсула фон дер Лайен трябваше да участва. Друга нелепица беше да поправи отвъдморския старец, заявявайки, че с Русия мирни преговори не могат и не бива да се водят.
Байдън вероятно щеше да се съгласи и с Джонсън, точно както се съгласи с Макрон преди. Все пак на срещата присъстват все хубави хора, няма значение с кого ще се съгласи. Нали Тръмп не присъства. Но той не го направи.
Джонсън се постара да постигне все някакъв успех, обяснявайки, че Г-7 трябва да игнорира срещата на Г-20, ако Путин бъде поканен там, а Джъстин Трюдо, загледан в шарените си чорапи, и Фумио Кишида, замечтан по зелените Курилски острови, бяха готови да го подкрепят.
Ужасена, че би се наложило да се яви топлес, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен реши да поеме нещата в свои ръце. От името на Европейския съюз тя заяви, че блокирането на срещата на Г-20 от страна на Г-7 е „неприемливо“. Макрон веднага се съгласи с нея, защото се смята за европейски лидер. Марио Драги сподели това разбиране, защото отдавна иска да отърве Италия от опустошителните за страната му антируски санкции, но не знае как. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел не възрази, защото ЕС може да има само едно мнение.
Е, Олаф Шолц нямаше как да не се присъедини към мнозинството, още повече, че на позаспалия Байдън му бе все едно. Той дори не възрази срещу изявлението на Шарл Мишел, че новите санкции, които Байдън иска да наложи на Русия, не трябва да са насочени към европейските икономики – една много любопитна мисъл, граничеща с научната фантастика.
В крайна сметка разчорленият Джонсън с каруцарските си шеги, очите си на котка, току-що отмъкнала наденица, и навиците си на дребен аферист, претърпя звънък провал.
Володимир Зеленски не пропусна да се изяви и досаждаше на Седмината чрез видеовръзка. Като се има предвид важността на украинския въпрос, речта на Зеленски бе призвана да събуди най-вече у Байдън спяща агресивност. Но всички разбират, че ако целият Европейски съюз, включително напълно проамериканската Европейска комисия, е заел умерена позиция и ясно планира да използва предстоящата среща на Г-20, за да се опита да установи контакт с Путин, това значително променя нещата.
Но пък нищо не пречи да се премине към обсъждане на следващия пакет антируски санкции. Нека представителите на ЕС обяснят кои санкции могат да подкрепят и кои са твърде болезнени за техните икономики. Например, предложението на председателката на ФЕД Джанет Йелен да се наложат ограничения в цените на купувания руски петрол и тръбопроводния руски газ, като се намали пазарната им стойност наполовина. Това бе анонсирано едва ли не като главния въпрос, който трябваше да бъде разгледан на Г-7. Решено бе обаче предложението да се проучи. Инак, току-виж, европейският бюргер замръзнал под дебелите завивки през зимата.
Всъщност Г-7 се раздели на ЕС и всички останали. Ако САЩ, Канада, Великобритания и Япония все още са готови да засилят санкционния натиск върху Русия, а лично Джонсън дори се опитва да отвори втори фронт в Балтийско море срещу Русия, то ЕС вече е доста уплашен от развитието на събитията.
В Рим, Париж, Берлин и Брюксел руските сигнали се четат много добре. Москва демонстрира готовността си да приеме всяко предизвикателство от Запада, включително и военното. И само се подсмихва, когато ѝ кажат, че Западът ще действа от позицията на силата.
Европейските политици се различават от украинските. Те изобщо не искат да превръщат страните си в бойни полета.
Примерът на Украйна не ги вдъхновява. Изправени пред очевидната заплаха за унищожаване на техните икономики още тази година, европейците искат на всяка цена да намерят някакъв компромис с Русия и да принудят Украйна да сключи мир, дори с цената на загуба на значителни територии.
От друга страна Украйна разчита на подкрепата на англосаксонския блок. Балтите и поляците също са доста агресивни към Русия. САЩ и Великобритания са склонни да продължат политиката на повишаване на залозите, игнорирайки оплакванията на европейците.
Впрочем, нито в Г-7, нито в НАТО, нито дори в собствения си ЕС „стара Европа” вече не е в състояние да определя правилата на играта. Страхува се от краха на институционалните структури, които определят единството на Запада, и по този начин позицията ѝ става все по-слаба и по-слаба.
Съединените щати и Великобритания просто не искат да се съобразяват с позицията на Франция, Германия, Италия и дори на Европейската комисия, знаейки много добре, че под натиска на източноевропейците Западна Европа пак ще се окаже принудена да прави глупави и неблагоприятни за нея компромиси. Лидерите ѝ толкова са свикнали с факта, че интересите на Запада по принцип съвпадат във всичко, че дори не са в състояние да си представят как биха могли да се противопоставят на САЩ или Лондон.
Г-7 е разцепена, европейските ѝ членове по никакъв начин не са способни да признаят реалността и да вземат своите решения в съгласие с нея. Закърмени с идеята за единството на Запада под американско ръководство, на тях дори в най-вихрените им фантазии не им е дадено да видят, че биха могли да живеят по различен начин, да мислят със собствения си ум и да действат в полза на собствените си народи, а не на глобалистите. Затова стават лесна жертва на глобалистките интриги.
СРЕЩА НА НАТО
Лидерите на редица страни се събират днес в Мадрид за среща на върха на НАТО, която – според изявленията на натовските ръководители – се очаква да засили отбранителните способности на алианса, тъй като инвазията на Русия в Украйна продължава петия месец.
На тридневната среща на върха светлината на прожекторите ще бъде върху Москва и, по-периферно, върху Пекин. НАТО вече обяви планове за разширяване на броя на силите във висока бойна готовност от 40 000 на 300 000 – повече от седемкратно увеличение. Разбира се, за целта ще бъдат хвърлени и усвоени едни твърде големи пари. Резултатът обаче би бил близък до нулата, защото Русия изобщо не се интересува от това, колко от натовските войници бдят, а колко спят. Ако се стигне до сблъсък с НАТО на европейски терен, и едните, и другите ще бъдат изпепелени за 2-3 минути, защото войната няма да се води като тази в Украйна. И това се знае отлично. Но пари е хубаво да се заделят и усвояват.
От друга страна, НАТО се готви да представи нова „стратегическа концепция“, която поставя в центъра на вниманието Китай. Поредното крайно неадекватно решение, принуждаващо алиансът да воюва на два фронта с две военни супердържави.
„Това представлява най-големият ремонт на нашето колективно възпиране и отбрана след Студената война“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред репортери в понеделник.
В Мадрид лидери от Южна Корея, Япония, Австралия и Нова Зеландия ще се присъединят към срещата на върха на НАТО като наблюдатели. Преди срещата Сеул също обяви планове за създаване на дипломатическа мисия към алианса в Брюксел. „Участието на лидерите от тези страни отразява как НАТО гледа на Индо-Тихоокеанския регион и Пекин, пише Майкъл Хирш от FP. – С включването на тези нации се очертават нови бойни линии, които могат да продължат с поколения“.
С други думи, налице е поредното доказателство, че НАТО представлява агресивен военен съюз, целящ не да брани Западна и Централна Европа, каквото пише в Устава му, а да осъществява военен контрол върху целия свят.
Разбира се, в Мадрид няма да мине без западно лицемерие и азиатска хитрост. Основният проблем ще бъдат заявленията за членство на Финландия и Швеция, възпрепятствани в постигането на целта си от Турция.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изглежда възнамерява да използва процеса на присъединяване, за да си осигури ключови отстъпки, като например разхлабване на западния контрол върху износа на оръжия (тоест преглъщането на руските ПРО системи С-400) и ограничаване на дейността на кюрдските групировки, базирани в Скандинавия. Редица наблюдатели са на мнение, че на срещата на върха това ще бъде централен въпрос и разправиите с Анкара могат да продължат до последната минута. Наистина ще бъде любопитно да се наблюдава как ще протече този пазарлък, достоен за сергиите на Капалъ чарши.