Между Сърбия и Косово наблюдаваме напрежение от етнически характер, който на този етап ще остане на нивото, на което е в момента.
Това каза за Euronews Bulgaria международният анализатор Искрен Иванов.
На няколко пъти KFOR показаха, че са в пълна готовност да реагират, ако нещо се случи. На този етап и двете страни си отправят предизвикателства, но е рано да говорим за конфликт. Не смятам, че сърбите ще рискуват да направят нещо. По-скоро конфликтът ще остане замразен в следващите месец-два. В зависимост от това накъде се насочи геополитическият баланс на силите в Украйна, ще видим дали ще станем свидетели на ескалация на напрежението в Западните Балкани.
Думите на Вучич са индиректна заплаха за военен конфликт, но докато НАТО е в готовност да защитава своите страни-членки в региона и докато Европа застава зад Косово и Албания, една сръбска провокация би довела до регионален конфликт, в който представете си, че бъде задействан чл. 5. Това означава да влезе и нашата страна.
Аз мисля, че Сърбия не би рискувала нещо като военен конфликт, в който тя е сама срещу няколко държави. Не мисля и че Русия би могла да я подтикне на този етап, защото има достатъчно проблеми в Украйна. Руските войски там имат сериозни проблеми в напредъка си. Ако имаме някакъв регионален сблъсък, той ще е плод на сръбския национализъм, а не на руската политика на Балканите.
Докато нямаме пълна интеграция на Западните Балкани в някакъв по-широк формат, този конфликт някога ще свърши. Тъй като Сърбия няма да влезе в НАТО, някога ще се сложи точка на конфликта. Той по-скоро ще остане замразен, ще се възобновява от време на време. Но дори и Русия да загуби войната в Украйна, всички сме запознати как действа Сърбия в историята и знаем, че голяма част от военните конфликти, в които участва са по нейна инициатива.
Тук става въпрос за национализъм, а там където има национализъм обикновено има и война.
По повод войната в Украйна, Иванов каза, че на този етап силите между Русия и Украйна са изравнени. Първата причина са новите американски ракетни установки, който сериозно изравниха паритета между украинските сили и руснаците. Второто е стратегията на Украйна, която е правена от украински офицери със значителен стаж, които познават добре руското военно изкуство, защото те самите са учили в съветски военни академии. Ако Украйна продължи в същите темпове, е възможно през есента тя да премине в контранастъпление. Но на този етап е трудно да дадем оценка кой би бил победител в конфликта.
Възпиращият фактор пред евентуално контранастъпление на Украйна е ядреното оръжие. Имаше изказване на руското външно министерство, че на Русия не ѝ трябва ядрено оръжие, за да победи Украйна.
Но ако Путин види, че неговият режим е застрашен и че пред руската национална сигурност има екзистенциални заплахи като примерно украинско нахлуване, той може да прибегне до употребата на оръжия за масово унищожение. И не е нужно това да стане по конвенционалния начин – чрез пускане на бомби. Една експлозия в Запорожката ядрена електроцентрала стига. Тогава ще има засегнати страни като Полша и Германия, които ще настояват за задействането на чл. 5. Тогава България ще бъде една от най-засегнатите страни, защото сме много близко географски.
Това е последното оръжие на Русия и тя ще го използва когато и ако види, че губи войната. Другият вариант е нещо в Москва да се промени и да станем свидетели на някакъв преврат. Но това е малко вероятно предвид руската история, каза Иванов.