Таня Мирчева е завършила право в Юридическия факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" - по професия е адвокат. Понастоящем е докторант по римско право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където води семинарни занятия на студентите.
Автор е на художествените книги "Откритие" и "Легенди от Белинташ", насочени към популяризирането на историята и културата на българските земи.
Председател е на Младежкото обединение в районната организация на БСП в район „Младост“ в столицата, а на тези избори е кандидат за народен представител от листата на „БСП за България“ с преференциален номер 104.
Г-жо Мирчева, Вие сте млад юрист. През последните години съдебната система е доста често коментирана в контекста на предложенията за нейната промяна. До каква степен трябва да бъде променена тя и с какви конкретни аспекти?
Протестите през 2020 година ясно показаха, че въпросът за съдебната система е един от наболелите проблеми в българското общество. Като адвокат трябва да ви призная, че това силно се усеща сред обикновените хора – основните недостатъци, които посочват, са свързани с изключително бавното и тромаво правосъдие. В момента са необходими цели няколко години, за да се развие едно гражданско дело, да премине през трите съдебни инстанции и да приключи с окончателно решение,… а след това идва ред на изпълнителния процес.
Мисълта за толкова години чакане често отказва хората да търсят правата си по съдебен ред, а това от своя страна създава у тях чувството, че държавата не е способна да гарантира правата им, а от там тръгва и горчивото усещане за липса на справедливост и наличието на безнаказаност.
В същото време част от съдилищата в България са изключително натоварени и макар към съдийската професия винаги да са се насочвали едни от най-добре подготвените юристи - справянето с подобен обем от работа е наистина трудно.
В БСП смятаме, че този проблем несъмнено трябва да се реши. Ето защо по отношение на съдебната система наша основна цел ще бъде да гарантираме равен достъп до правосъдие, бърз и справедлив съдебен процес и разбира се – равномерно натоварване в работата на съдилищата.
Какво е Вашето мнение за структурата на ВСС? А за процеса по избор на членовете му?
По начало структурата на ВСС и процеса по избор на членовете му са замислени така, че да отразяват принципите за демократичност и представителност. На теория това звучи добре. На практика обаче тази процедура също става жертва на задкулисието, обхванало държавния апарат. Всички видяхме как завършиха опитите за отстраняване на главния прокурор – едно от основните искания, които бяха издигнати от протестиращите през 2020 година.
В това отношение най-сериозният проблем са опитите за политическо влияние, които по времето на ГЕРБ се бяха превърнали в практика.
Един от най-важните приоритети за БСП е именно да върнем доверието в съдебната система и да премахнем възможността за съществуването на каквито и да било двойни стандарти, защото това е единственият начин да изградим България като правова европейска държава.
Вие сте кандидат за народен представител от листата на "БСП за България" в 23 МИР в София. Какви са основните проблеми, които виждате в столицата?
На предстоящите парламентарни избори членовете на БСП в столичния район „Младост“ ми гласуваха своето доверие като кандидат за народен представител, а Градската конференция на БСП - София ми отреди 4-то място в листата на 23 МИР. Както посочих още в самото начало на предизборната кампания – основната ми цел ще бъде да насоча общественото внимание към проблемите на гражданите в нашия избирателен район.
23 МИР обхваща цели 8 района на Столична община. Всеки един от тях има свои специфични проблеми. Въпреки това бих могла да посоча два от тях, които в една или друга степен засягат и 8-те района. Това са презастрояването и липсата на достатъчно детски градини.
На пръв поглед тези проблеми изглеждат от компетентността на местната власт и това в голяма степен е така – през годните кметът на столицата, така и не направи необходимото, за да се потърси решение.
Ако се вгледаме в глобален мащаб обаче ще видим, че коренът им се крие в цялостното състояние на страната. Години наред в управлението на България отсъстваше каквато и да било визия, а още по-малко план за икономическо развитие на отделните региони. Всичко това доведе до липса на работни места в малките градове, а това от своя страна доведе до обезлюдяване. Съвсем нормално е един млад човек да търси най-добрите възможности, за да се развива и отглежда децата си. В момента всичко това е централизирано в големите градове, където последствията са презастрояване, липса на места в детските градини и разбира се, още много други проблеми.
Доколко аполитични са младите?
Младите хора обикновено са отражение на средата, в която са възпитавани и отглеждани. В България преходът донесе много разочарование в обществото и това рефлектира върху начина, по който се гледа на политиката.
Изключително ценно за младото поколение е да осъзнае, че най-важното за страната ни е да изградим силно гражданско общество, което знае как да отстоява своите приоритети и най-вече - да изисква от политиците да работят за тяхното осъществяване.
Не бих казала, че младите хора в България са аполитични. Те обаче имат нужда да видят, че има кой да чуе гласа им в обществото, а дълги години това липсваше.
На тези парламентарни избори голяма част от кандидатите в листата на БСП са именно млади хора до 35-годишна възраст. Младежи с отлично образование и силни граждански позиции, които са способни да донесат промяната, която обществото ни толкова силно иска да види.
Време е стереотипът по отношение на БСП да бъде разбит, защото подобно силно участие в листите от страна на Младежкото обединение показва, че на тези избори именно БСП ще бъде гласът на младите хора.