Предизборната кампания се води с много показване и почти никакво казване. С тази констатация започна коментара си пред БНР политологът Страхил Делийски и добави:
"Образи, които циркулират по телевизията и в социалните мрежи, без да има зад тях кой знае какво политическо съдържание. Когато основният въпрос на една политическа кампания е кой е по-лош, по-стар или малко по-нов политически лидер, това не може да бъде политическа кампания. Разговорът, който се води на политическия терен, е битов, а не политически. На него му липсват политическите характеристики - да засяга основните разломи в обществото, да търси полета, в които тези конфликти могат да се притъпят или да се решат, трето - да предпоставя идеята, че живеем в обща политическа реалност и това, което се случва, касае всички нас".
По думите му няма никакъв опит за съдържателен политически разговор между "показващия се и неговата публика":
"Ако хората се интересуват от това какво ще се случва през зимата, политиците ги занимават с това чия е вината нещото да се случва. Това са съвсем различни подходи към проблема. Най-честно е да излезе всеки един кандидат за власт да каже, че бъде много тежко и ще трябва да понесем една висока цена. И разговорът да е около това как ще бъде понесена тази цена. Дали ще има опит тя да бъде справедливо разпределена между тези, които имат прекалено много, и тези, които нямат почти нищо. Под това разбирам аз политически разговор".
Според Делийски международната обстановка, войната в Украйна и обявената частична военна мобилизация в Русия биха имали значимост върху изхода на парламентарните избори в България, ако "тези, които имат претенции да бъдат политически представители, имаха достатъчно висока степен на доверие и легитимност в обществото:
"Партиите не правят нищо за разширяването на социалната подкрепа и второ - те не са толкова партии, колкото проекти, зад които стоят инвеститори и краткотраен бизнес интерес. Дори ситуацията да има потенциал да мобилизира през притеснение и страх, най-вече, този потенциал не може да се реализира, когато тези, които трябва да направят нещо, се ползват с ниско доверие".