Националната сигурност е с многофакторни параметри, с много фактори, които би трябвало да се вземат предвид. Ако се търси решение на въпроса в цялост, според мен първо трябва да се тръгне от определяне на интересите на страната. Тези интереси биха могли да бъдат геополитически, регионални, национални. От друга страна интересите могат да бъдат дълготрайни и краткотрайни, а също и временни.
Това каза проф. Йордан Начев - бивш дългогодишен ръководител на Центъра за разузнавателна подготовка на състава в Националната разузнавателна служба (сега Държавна агенция "Разузнаване“), експерт и преподавател по геополитика и проблемите на сигурността пред радио "Фокус" .
"След като се определят интересите, трябва да се дефинират преките заплахи, които пречат за решаване на тези интереси. Заплахите също могат да бъдат регионални, от геополитически характер и национални. Доколкото ми е известно, много опити бяха направени, за създаване на концепция за национална сигурност, но общо-взето, очевидно нещата не се решават по този начин, по който ви описах.“
Трябва да се осигури приемственост в тези структури, приемственост у хората, които работят в тези структури и това означава да не се преминава през 2-3 години към масови уволнения, назначаване на свои хора, смята Начев.
"И това всичко зависи от политиците, които управляват страната. Общо е убеждението, че един оперативен работник в специалните служби, а това са разузнаване и контраразузнаване, МВР няма нищо общо с това, става пълноценен след около 7 г., ако добре се развива. А в МВР поне 3-4 години той трябва да работи под пряко ръководство на своите ръководители. И при това положение смяната на тези хора периодично на техните ръководители създава една несигурност“.
Силно се съмнявам, че висшите ръководители на МВР имат пряка отговорност към случващото се в страната, но тези оставки са наложителни по политически причини, заяви професорът. "Това няма да реши въпроса според мен, въпросите са много по-сложни. Те са и от структурен характер, от организационен. Ще бъде винаги трудно на МВР да защити адекватно границите на страната, защото това е извън неговите прерогативи. Това минаване през границата може да се спре само с адекватни мерки.“
Мерките, които трябва да се вземат не са изцяло от национален характер. Тук трябва да се вземат и въздействията, които се оказват от политиката извън Българи – на ЕС например, допълни Начев.
"Нещата опират и до двустранни отношения, до геополитически решения по отношение на Европа, каква политика трябва да бъде взета общо за ЕС. Мисля, че точно поради неадекватните действия на ЕС по отношение на мигрантите, това е една от основните причини да има обструкции за приемането ни в Шенген, защото ние сме външна граница. При положение, че се защитават правата на мигрантите, които на практика са престъпници, тук нещата явно трябва да се търсят в малко по-обширни планове“-
Външнополитическата стратегия се изготвя от правителството, а се реализира от служителите, които са в това министерство, обясни Начев. "При всички случаи външната политика е работа на тези, които управляват страната, а това е изпълнителната власт.“
Рисковете веднага ще проличат, когато се определят ясно интересите и заплахите на страната, тогава ще се определи и степента на риска за една или друга наша политика или интерес, който защитаваме, смята Начев.