Механизмът за определяне на минималната работна заплата, който определи в последните си дни 48-то Народно събрание, заплашва функционирането на пазара на труда в България. Това коментира изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов пред БНР.
Причината е, че като се начислят всички допълнителни възнаграждения към основната минимална работна заплата брутната ѝ стойност ще доближава средната в множество области на страната и икономически дейности.
„Например в област Кюстендил към третото тримесечие на 2022 г. средната заплата е 1187 лв., което означава, че според тази методика за определяне на минималната работна заплата тя ще стане над 900 лв., т.е. процентът на средната заплатата към минималната в област Кюстендил ще бъде над 70%.
Това надвишава значително определената пропорция 50% и ще доведе до намаляване на заетостта, увеличаване на безработицата. Ще се увеличат и сивите практики в трудовите правоотношения, т.е. служители ще бъдат назначавани на непълен работен ден, а ще полагат за пълен“, коментира Иванов.
По думите му това значително изкривяване на пазара на труда ще доведе до щети за обществото, бюджета, работниците и предприятията. Той изрази надеждите си, че ако страната ни сформира стабилно правителство, то ще подходи с разум и без политически популизъм и ще определи адекватен механизъм.
Коментира още, че в страната ни липсва разяснителна кампания за еврото, която да обясни какви са ползите и как ще бъдат неутрализирани рисковете. Икономическите анализи показвали, че ползите са повече от рисковете.