"За България минималната работна заплата (МРЗ) е много важна – повече отколкото за други държави в ЕС, защото голям брой хора получават МРЗ - около 500 хиляди, и те съставляват около ¼ от работната ръка в България", заяви бившият социален министър Христина Христова в студиото на "Денят ON AIR".
Според нея промените в Кодекса на труда са били прибързани и не е бил извървян общественият дебат по този въпрос.
"Минималната работна заплата, както беше повишена от служебния кабинет, беше стъпка в правилната посока. Това не успя да догони инфлацията. Тя си остана 16,4%", изтъкна Христова пред Bulgaria ON AIR.
"Повишаването ѝ има положителен ефект – подобрява се качеството на живот на тези хора, които я получават. Тя може да упражни известен натиск за увеличаване на следващите доходи на работещите хора. Също се увеличава данъкът общ доход в хазната. Увеличават се социалните осигуровки във фондовете на НОИ", отбеляза Христова.
Тя обърна внимание и на негативния ефект – ако се получава от неквалифицирани, нискообразовани работници, които не могат да дадат добра производителност, за работодателите е трудно да дадат по-висока заплата и ги освобождават.
Според нея минималната работна заплата може леко да подтикне напред инфлацията, защото нараства цената на труда на производителя и нараства цената на стоките и услугите, които предлага. Тя подчерта обективните фактори за инфлацията – Ковид пандемията, световната икономическа криза, войната в Украйна и уточни, че у нас тя е започнала от цената на енергоносителите.
"8,5% е на годишна база инфлацията в Еврозоната, а у нас си остана 16,4% - двойно. Следователно има специфични български фактори. Имаше от предишното редовно правителство пакет антикризисни мерки – те се оказаха проинфлационни. Те допринесоха за това да не се задържи инфлацията на по-ниски равнища. Разпиляха се обществени средства, давани на калпак", категорична е Христова.
По думите ѝ в последните дни Европейската банка обмисля повишаване на лихвения процент и заемите ще стават по-скъпи, а при нашата политическа нестабилност ни се калкулира по-висока цена на кредита и може да не ни дадат.
"Прогнозите за инфлацията за първото полугодие на 2023 г. са за двуцифрено число и животът го показва, че е така. Говори се за някакво успокояване на инфлацията в края на 2023 г., но има много време дотогава", посочи Христова.
Според нея, ако не се спазят Маастрихтските критерии и изискванията за инфлация за влизане в Еврозоната, няма да се справим и добави, че политическият популизъм е вреден и противопоказен в следващите години за България. "Трябва управлението да се базира на експертиза, на обективност, на реализъм, за да може България да постигне целите, които има пред себе си", заключи Христова.