Покъртителен сюжет се развива в карловското село Слатина, разказва "Сега". Според местните хора половин година след опустошителното наводнение почти нищо не е възстановено. Живеят не просто трудно, но и в риск. Сами са принудени да ремонтират обществената инфраструктура, а местната управа и държавата си мърдат пръста едва след медиен шум.
Така в момента хората се мъчат сами да си построят съборените от стихията мостове. И насред отчаянието, молят управниците - след като нищо не правят - просто да им помогнат с материали. Но насреща - мълчание. С което работата става и някак унизителна.
За случката разказа Йорданка Семкова. Надеждата ѝ е най-после нещата да се задвижат. Става дума за четири пешеходни мостчета над селското дере, строени преди петдесетина години от самото слатинско население. Хората са готови отново да ги възстановят, но за целта са нужни материали. Забелязали са ги край близките жп гари Клисура и Христо Даново - дървени траверси и релси, бракувани при ремонта на подбалканската линия.
Още през декември хората официално са помолили управниците да им бъдат предоставени. Направили са изчисления - нужни са сто траверси и шест 12-метрови релси. Но, както често се случва в България, единственият резултат е... липсата на резултат - общината им казала, че мостчетата не фигурират в кадастъра; после съобщава, че търси съдействие от други институции; накрая хората сами се обръщат до транспортното министерство, но не получават дори отговор.
А въпросът с мостчетата, независимо какво отношение има към тях административно-правната материя, е жизненоважен. Дерето разделя селото на две. Без тях стари хора са принудени да заобикалят километри, докато стигнат до здравната служба, магазина, гробището...
Единствената връзка сега е по-голям автомобилен мост. Той също бе разрушен от наводнението. Съответно възстановен от... - няма изненада - от самите хора.
"Просто мъжете се хванаха и благодарение на наличната техника засипаха с пръст, пясък останките". разказа Семкова. След медийни публикации община Карлово им "помогна" постфактум - слагайки предупредителни ленти, вместо парапети. Обаче мостът е рисков, откъм страните на дерето има пукнатини в основите. Всекидневното преминаващите по него хора и автомобили ( липсва друга връзка!) са в огромна опасност. Но въпреки многократните настоявания, отново липсва управленска реакция. "Всичко, което се случва, ако въобще се случи, става след наш натиск, апели чрез медиите", споделят пред "Сега" и други хора от района.
Вчера община Карлово излезе с официално съобщение относно възстановяването в трите най-пострадали села. В него се казва: "В Слатина се извършва ремонт на част от покрива на здравната служба. Ще бъдат възстановени също автобусната спирка и младежкият клуб. От 15 март работници на общината с комбиниран багер ще насипват и подравняват компрометирани улични участъци. В Каравелово уличното осветление вече е на 100% работещо. Навсякъде е прекаран захранващ кабел, поставени са 54 стълба, монтиран е същият брой осветителни тела. В края на настоящата седмица започва пълното възстановяване на осветлението по улиците в Слатина, а в Богдан дейностите ще стартират, след като от EVN довършат монтажа на стълбовете". Уточнява се, че всичко това се случва с пари на Междуведомствената комисия към правителството след обществена поръчка. Въпреки тия успокоения хората от района са в готовност за пореден протест - според тях изнесеното не отговаря на истината.
Това, което не може да се отрече, е че в рамките на шестте месеца след бедствието бяха почистени коритата. Но специално насред слатинското дере има канари - довлечени от стихията морени. Няма кой да ги раздроби, изнесе, поради което те представляват още един риск - да запушат потока при ново качване на нивото. Най-вероятно хората и с тях ще трябва да се справят сами.