Най-големият макрориск за България е да останат временните политики за преодоляване на ефектите от пандемията и енергийната криза, които ще увеличат държавните разходи и ще намалят приходите, формирайки голям дефицит. В момента фискалният резерв е 13 млрд. лева, което е достатъчно да покрие риска от 7% дефицит за 2023 г., и няма застрашен фиксиран валутен курс. Това каза Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на телевизия Блумбърг.
"Промяна на курса лев/евро може да се случи най-рано след две-три години и то ако се поддържат големи бюджетни дефицити над 5%, и ако тези бюджетни дефицити са за текущи разходи, а не за капиталови, които да създадат възможности за дългосрочен икономически ефект. Само с един фактор няма да стане - трябва комбинация от фактори и продължителност във времето. Евентуално тогава може да се наложи при една ситуация, когато държавата наистина вече трябва да харчи, а няма какво и никой не дава, дори и МВФ. Единственият сценарий тогава е аржентински, но това е много катастрофално и е "Мисия: невъзможна" дори и с "най-талантливи" политици, които да правят само повече разходи от приходи."
Напрежението в публичните финанси трябва да се разреши с действия и в приходната, и в разходната част, каза Караиванов.
"Данък свръхпечалба е наистина шокиращата новина за бизнеса - бизнесът сега наистина ще си помисли и надявам се да има сериозен разговор с политиците, който няма да е публичен".
Докладът на МФ от тази седмица няма да изнерви международните пазари или да оскъпи взимането на нов дълг от България, но трябва да предпази от "неразумни политики и действия".
"Хубаво е да се отрезвят всички, да видят че има нещо важно и да се стигне до консенсус какво да се направи. Има вариант за по-консолидирана и рестриктивна фискална политика, така че да спазваме критериите от Маастрихт с дефицит от 3%. Другият шокиращ сценарий - вече има дефицит от 7%, ако не можем да вземем пари от пазара, ще трябва да вземем пари от МВФ, евентуално по нататък да бъдем принудени да променим курса евро/лев. Този катастрофичен сценарий е по-скоро за отрезвяване".
В икономиката има инерция и не може да се очаква значително намаляване на бюджетния дефицит през следващата година, коментира Караиванов.
"Ако започнем сега с 6%-7% дефицит за 2023 г, 2024 г. ще е много трудно, дори невъзможно да минем под 3%".
Нарастването на държавния дълг е притеснително заради липсата на вътрешен кредитор от последна инстанция. Като държава с валутен борд България няма вътрешен кредитор от последна инстанция - БНБ не може да купува държавен дълг - и при внезапна голяма нужда от средства трябва да се обърне към МВФ. Ако поради форсмажорни обстоятелства без вината на България се провали аукцион на държавни ценни книжа, единственият шанс на държавата остава МВФ, обясни Караиванов.
След 2008 г. ръстът на парите води ръста на икономиката в България, като основните парични потоци към страната са еврофондове и външен дълг, с много малко преки чужди инвестиции.
"Икономиката стана зависима от влизането на пари в нея и стигаме до това ниво дългът изведнъж да започва да нараства - нямаме достатъчното инвестиции, за да произвеждаме пак и парите да вървят след икономиката."