Всяко ново е добре забравено старо. В нашия случай – не само добре, но и бързо, скоростно дори.
Вече три десетилетия от БСП се отронват фракции, движения и течения, регистрират се като партии или модните напоследък граждански платформи, силят се да влязат в парламента. И все уж в името на лявата идея, на по-съвременните ѝ варианти, на по-широкото ѝ представителство в Народното събрание, на по-големите шансове за реализацията ѝ. И все не успяват.
Елементарно е защо. Когато се разтури къща, може с оцелелите тухли да се направи колиба, дори две, че и повече, но никога сграда с мащаба на разрушената. Още по-невъзможно е това, ако се събори само част от постройката.
Елементарно е, но все се забравя. Не от напускащите - те са достатъчно наясно, че не това е пътят за оцеляване на лявата идея. А от онези избиратели, които се вдъхновяват от думите на спасителите, забравяйки за делата им.
Вече дори историците се затрудняват да посочат колко точно партии се нароиха от БСП. По-лесно им е да отбележат, че за толкова време единствено партията на Александър Томов успя през 1997 г. да влезе самостоятелно в Народното събрание, и то за един мандат. В два-три случая отломките се добираха до парламентарно присъствие, но само за по няколко месеца. При всички останали опити, а те бяха многобройни, произлизащите от БСП формации не само не минаваха 4-процентова бариера, но и с жалките си нула цяло и нещо процента от гласовете не можеха да се класират дори за субсидия.
Всичко това очертава безсмислието на подобни упражнения. Нито някой нюанс на лявата идея, на който толкова държи дадена политическа структура, смогва да завладее умовете на по-широчък кръг избиратели, нито пък модерните ѝ аспекти отнемат поне мъничка част от територията на традиционните възгледи. Новите формации се появяват като метеори и по същия начин изчезват или се спихват до жалки десети и дори стотни от процента. Резултатите на БСП се влошават, но се свива не само нейната парламентарна група, а и общият брой леви депутати. Сумарният ефект, всъщност - дефект, са намаляващите възможности да се отстояват интересите на бедните и средните слоеве.
Освен “Левицата!”, друга партия, прилъгваща част от избирателите на БСП, е “Възраждане”. Най-вече заради антивоенната риторика и заради приемливото за социалистите отношение към Русия. Но и гласовете за тази формация в крайна сметка ще отидат нахалост, защото тя върви по пътя на “Атака”. Партията на Волен Сидеров влезе неведнъж в парламента, лидерът ѝ беше трети на президентските избори през 2011 г., а това си е успех, депутатите ѝ държаха остри речи, имат и интересна телевизия, която не се вписва в мейнстрийма. Когато обаче се стигаше до важни гласувания, примерно при вотовете на недоверие, подкрепяха правителствата на ГЕРБ. Това противоречиво поведение постепенно понижи рейтинга им и те вече не могат да влязат в парламента.
Подобно лъкатушене демонстрира и “Възраждане”. На думи е против НАТО и войната, но на 27 юли м.г. гласува за актуализация на цената на онези изтребители Ф-16, които купихме през 2019 г. и все още не са ни доставени. Така с гласовете и на “Възраждане” тези самолети ще струват по-скъпо на България.
Формацията на Костадин Костадинов влезе за първи път в парламента благодарение и на риториката против ваксините срещу КОВИД. Имат право на такава позиция, разбира се, лицемерното е, че немалка част от техните депутати се оказаха… ваксинирани. Същото е и с активността им срещу въвеждането на еврото. И на това имат право, но когато депутатите им попълниха имуществените си декларации, се видя, че спестяванията им са в… евро. Наскоро Костадинов заяви, че вече са събрали 500 хиляди подписа за референдум срещу еврото и че ако получат по-малко гласове на предстоящите избори, това ще е сигурен знак, че вотът е манипулиран. Колко наивен трябва да е човек, за да повярва! Лидерът на “Възраждане” прекрасно знае, че няма как всеки, подписал се за референдума, да е привърженик на неговата партия, но го изговаря в публичното пространство. Тъкмо този манипулативен подход, както и разминаването между думи и дела, вещаят лоша перспектива на “Възраждане”. Ще бъде жалко, ако хората прозрат това едва след време.
На притиснатата в преса между “Левицата!” и “Възраждане” БСП ѝ предстои тежко изпитание на 2 април. Но тя е направена от здрав материал, повече от 130-годишен, и конкурентите ѝ в социалното и антивоенното пространство няма да успеят и този път да я смачкат. Надграждайки максимата, че новото е не просто добре, но и бързо и дори скоростно забравеното старо, те сами скачат в улея от скорострелната си поява до скоропостижното си изчезване от парламентарното пространство. Както се случи с всички подобни преди тях.
Иво Атанасов,бивш депутат и член на СЕМ