1 април 1916 г. е известен като изчезналият ден в България. Със закон е решено след 31 март 1916 г. да не следва 1 април, а 14 април 1916 г.
Причината е приемането на Грегорианския календар. България е съюзник на Германия и това изисква унификация на календара.
След оживени тридневни препирни в 17-ото народно събрание законът „За въвеждане Григориянския календар" е приет на 14 март 1916 г., понеделник. Той е обнародван на 21 март. Промяната е описана в неговия член 1 (от общо шест):
„От първий априлъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, времеброението въ Царство България става по новия стилъ – Григориянския календаръ.
Денътъ тридесетъ и първий мартъ, хилядо деветстотин и шестнадесета година, остава последенъ денъ, броенъ по стария календаръ, и на следващия след него денъ веднага влиза в сила новиятъ съ дата четиринадесетий априлъ хилядо деветстотин и шестнадесета година, като начало на новото времеброение въ Царството."
Един парадокс лъсва в самото начало – не е съумял законодателят да го избегне. Написал е „От първий априлъ" 1916-а и по този начин се е позовал на дата, каквато изобщо няма да има.
Важно е да се знае, че въпреки че официално България приема Григорианския календар през 1916 година Православната църква в страната продължава да следва Юлиянския календар чак до 1968 г. , когато се преминава към т. нар, "поправен Юлиански" календар със специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953. От този момент на сетне църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници, какъвто е Възкресение Христово и свързаните с него празници се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.