В България са внесени близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 г., което представлява 35 на сто от вноса в тонове и 27 на сто от стойността. Това е обем, равняващ се на по-малко от 3 на сто от обема на българските зърнобази и силози. Вносът на украинска пшеница в България преди е осъществяван в пет пъти по-малки количества. Това се посочва в анализ "Географията на стокообмена на България за 2022 г." на Борислав Георгиев, който има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, съобщи Българската стопанска камара.
Слънчогледът, внесен от Украйна в България през 2022 г., е повече от 940 000 тона или близо 71 на сто от българския внос в тонове, след като в предишни години е бил между 3 и 10 пъти по-малко. В еврова стойност за 2022 г. това са повече от 623 милиона евро или близо 65 на сто от стойността на вноса, след като предишни години показателят е бил между 4 и 10 пъти по-малък.
В Полша са внесени 523 000 тона или 55 на сто от количеството и 46 на сто от стойността. Предишните години полският внос на украинска пшеница е бил поне 100 пъти по-малко – и като стойност, и като количество. Вносът на слънчоглед в Полша за 2022 г. е в обем от 18 500 тона (близо 28 на сто от количеството) на стойност близо 13 милиона евро (близо 17 на сто от стойността).
В Румъния са внесени 505 000 тона или 48 на сто от общия румънски внос, като в стойностно отношение това са 134 милиона евро или 44 на сто от общата стойност на вноса. Няма данни за румънски внос на пшеница от Украйна през изминалите 3 години, затова не може да се направи надеждно сравнение, посочва авторът на анализа. Вносът на украински слънчоглед за 2022 г. в Румъния е 359 000 тона (55 на сто от обема), което като стойност е 214 милиона евро (42 на сто от стойността).
Картината за стокообмена на страната ни през 2022 г.
Растежът за 2022 г. при износа на България е 37 на сто, при вноса – с близо 42 на сто, но растежът на отрицателния баланс е със 79 на сто спрямо 2021 г., се посочва в анализа. В годината, белязана от световните кризи и войната в Украйна, състоянието на стокообмена наподобява демографската криза в България, посочва Борислав Георгиев.
Според него България е устойчиво свързана с ЕС-27, въпреки парадокса за 2022 г. с намаляващ дял в износа и вноса, но в диапазона между 55 на сто и 66 на сто през последните пет години.
През 2022 г. България удвоява отрицателното си салдо (т.е. повече купува, отколкото продава в сравнение с 2021 г.) с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с 41 на сто, а положителното салдо със САЩ намалява наполовина.
Половината от това отрицателно салдо за 2022 г. се формира от глава 27 на Митническата тарифа, която по същество отговаря на енергетиката.
В края на март държавните и правителствени ръководители на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия призоваха в съвместно писмо председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да преразгледа мерките за противодействие на негативните ефекти от увеличения внос на селскостопански продукти от Украйна. В писмото се подчертава необходимостта от значително увеличаване на средствата от ЕС, разпределени за мерки за подпомагане, като лидерите призовават за ангажиране на допълнителни източници на финансиране за подпомагане на земеделските производители, които са претърпели загуби и са изложени на риск да изгубят своята ликвидност.
Български зърнопроизводители протестираха срещу увеличения внос на украинско зърно.
Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.