Най-големият риск, касаещ публичните финанси, е свързан с високите нива на дефицит, които представляват нарушение на правилата на ЕС и твърде високите нива на дълг. С това се нарушава устойчивостта на публичните финанси и дългосрочно представлява риск да не успеем да се справим с управлението им. Служебното правителство прие проектобюджета за 2023 и го внесе в парламента, като "това не е бюджет на служебното правителство, а продължение на политики". Действащото правителство предварително е свършило работата си, изчислявайки всички мерки, които евентуално в Народното събрание биха могли да предприемат. Това каза доц. д-р Джеймс Йоловски, главен експерт във Фискалния съвет на България преподавател във ВУЗФ, пред Bloomberg TV Bulgaria.
По отношение на дълга доц. д-р Джеймс Йоловски смята, че не е толкова висок, но започва да расте, което не се усеща заради инфлацията, вследствие на която има сериозно номинално увеличение на БВП. По думите му започват да растат и лихвените плащания. Виждаме как от досегашните нива от половин милиард за лихви Министерството на финансите прогнозира покачване през 2026 година до почти 3 милиарда.
Дългът е само едно от възможните решения за покриване на дефицита, но в България се бяха установили традиции на по-консервативна фискална политика, обясни събеседникът. Той подчерта, че тези традиции до някаква степен бяха и по принуда, с цел спазването на европейските правила. Макар и по време на пандемията тези норми да можеха да се заобиколят, те отново влизат в пълна сила, като наскоро Европейската комисия обяви, че догодина по това време ще има оценка за спазване на правилото за дефицит и държавите, които не се придържат към него, ще бъдат изправени пред процедура по прекомерен дефицит.
Йоловски коментира започналите изчисления за падане на бюджетния дефицит под 3% и възможността това да се случи без сериозни икономически щети. Според него вариант това да се случи е чрез съкращаване на капиталовите разходи, които биха могли да служат и като буфер в бъдеще. Макар и новоприетият бюджет да има проинфлационно влияние, Министерството на финансите вече е готово със сметки какви ще бъдат ефектите за бюджета от премахването на диференцираните ставки по ДДС.
Йоловски смята,че е хубаво да се придържаме към колкото се може по-единна ставка и да преосмислим връщането към предходните равнища на ДДС. Министерството е изготвило проектобюджета с една сравнително позитивна прогноза на икономически растеж от 1,8%. Според Фискалния съвет това е една осъществима цел, но при подобно планиране ''на кантар'' е по-разумно да съхраним един минимален резерв, който да ни подпомогне при евентуално леко отклонение от плана, защото в противен случай това би повлияло негативно и на постъпленията.