„Доколкото видяхме, тук става въпрос по-скоро за определени кръгове вътре в системата за сигурност, които се опитват да оформят алтернативни властови центрове. И по този начин да разцепят монопола в сигурността на Москва. В момента наблюдаваме първите пукнатини, първите процепи вътре в политическата система на Русия, които биха могли в по-дългосрочен план да отслабят ролята на руския президент.“
Така международният анализатор Искрен Иванов коментира бунтът на Евгений Пригожин и ръководената от него частна военна групировка „Вагнер“ в Русия пред Евронюз България.
Когато говорим за ставащото в Русия, трябва да отчетем три политически реалности.
Първата политическа реалност е, че това, което направи Пригожин, не беше насочено срещу Путин, а срещу неговите офицери – Валерий Герасимов, като оглавяващ щаба на Руската федерация, и министъра на отбраната Сергей Шойгу. С това ръководителят на елитните части „Вагнер“ искаше да докаже, че той е копието и щитът на Русия в тази война, и останалите офицери трябва да се съобразяват с него.
Втората политическа реалност е, че колкото и добре да беше организирана тази акция, тя беше неуспешна, просто защото не успя да породи онези обществено-политически стимули в Русия, които биха могли да дадат отражение, сравнимо по ефект с една Октомврийска революция от 1917 г., примерно.
И третата политическа реалност е, че тук много трудно можем да говорим за някакви систематизирани усилия за сваляне на властта или промяна на политическия режим в Русия. И самият Пригожин написа в Телеграм, че целта на този поход не е да свали Путин, а да смени военното ръководство и да обособи своя сфера на влияние вътре в политическия живот на Русия. Като един от начините това да стане, е именно в рамките на военното ръководство.