Програма като за пълен мандат с много тежки реформи, към които не е посягало нито едно правителство, си е написал екипът на проф. Христо Хинков в здравното министерство. Той смята да работи за ограничаване на доплащането от пациента чрез законови промени, да въвежда нови критерии за определяне на пакета от здравни дейности, финансирани от касата, да регулира цените на лекарствата и т. н.
Сред намеренията с най-голям ефект върху системата би следвало да бъде въвеждането най-късно през ноември 2023 г. на забрана за създаване на лечебни заведения за болнична помощ до утвърждаване на нова национална здравна карта. Картата по принцип показва състоянието на здравната система във всяка област и достъпа на нейните жители до лични лекари, болнична помощ, лаборатории и пр. Така решението за разкриване на нова болница би следвало да зависи от нуждите на съответното населено място. Новата здравна карта трябва да е готова до май 2024 г., т. е. мораториумът за разкриване на нови болници ще е поне 6-месечен.
На теория и сега не би следвало да е лесно да се открие нова болница, но лечебните заведения намират вратички да заобиколят ограниченията, като кандидатстват за филиал на нов адрес или за нови дейности.
Мярката с най-дългосрочното въздействие пък би следвало да бъде въвеждането на профилактичен календар за удължаване на продължителността на живота у нас, разказват от "Сега". Календарът ще се допише в съществуващата наредба за профилактичните прегледи и диспансеризацията, като това трябва да е свършено до август 2024 г. По линия на същия приоритет ще се работи и за обособяване на фонд "Обществено здраве" за профилактика и превенция с цел намаляване на смъртността от социално значими заболявания и повишаване на продължителността на живота в България. Тези намерения ще бъдат облечени в промени в закона за здравето. Със същия проект трябва да бъде реформирана и системата на психиатричната помощ, за да излезе тя от средновековното отношение към пациента.
Известно е, че профилактиката у нас е на плачевно ниво - много пациенти не правят дори годишния си профилактичен преглед, а сме на челни места в повечето негативни здравни статистики - и по тютюнопушене, и по-страшното - по тютюнопушене на подрастващите, и по сърдечно-съдови заболявания, и т. н. Очакваната продължителност на предстоящия живот за периода 2020-2022 г. намалява, вместо да се увеличава, както е закономерният ход на този показател. Последното му ниво е 71,9 години при 73,6 г. за периода 2019-2021 г. Това е ефектът на пандемията, като продължителността на предстоящия живот започна да пада още след първата ѝ година. С идването на новата власт се заговори за по-строги мерки по отношение на задължителните профилактични прегледи, но глоби има и сега, а не е известно някой да е глобен.
Може би най-любопитната мярка пък е свързана с телемедицината. МЗ смята да мобилизира "Български пощи" да предоставят базови телемедицински услуги в 225 избрани, обновени пощенски станции в населени места без медицински центрове. За целта ще се направи анализ на липсата на медицински услуги в страната и на демографската статистика. Нормативните промени трябва да са готови до май 2024 г., както и много други задачи.
Звучи много екзотично, но всъщност обикновено под телемедицина се разбира консултация с лекар от разстояние - нещо, което всички познаваме от пандемията. Вероятно участието на "Български пощи" ще е да предоставят помещение, оборудвано със съответното устройство за провеждане на прегледа онлайн, по телефон и др. - от полза за малки населени места със застаряващо население, което не е на "ти" с новите технологии.
В здравните приоритети на правителството са заложени и конкретни срокове за националната детска болница, макар че за нейния финал е твърде рано да се говори. До февруари 2024 г. например трябва да имаме готова техническа спецификация за възлагане на обществена поръчка за изготвяне на задание за проектиране на болницата, а до март да е възложена и самата поръчка.
Правителството смята да подготви още модернизиране на системата за диагностика и лечение на онкологични заболявания в страната. Друг важен проект е изграждането на Центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания. За диагностиката ще се прави национална цифрова платформа за медицинска диагностика.
До юни 2024 г. ще се одитира системата на спешната помощ, за да се намали времето за реакция на линейките и да се предотвратят инциденти и корупционни практики. Освен национална здравна карта, ще се изготви и национална аптечна карта, за да се установи къде хората нямат достъп до аптека.