„Мир, сигурност и сътрудничество. Три понятия, които само допреди известно време смятахме, че в съвременния свят са даденост. Днес, за съжаление, тези 3 понятия се свързват повече с мечти и надежда“, каза по време на официалното откриване на международната конференция „Балканите – за мир, сигурност, сътрудничество и партньорство“, организирана от СИНПИ и провела се днес в София.
Основната цел на конференцията беше създаване на първи наченки на условия за развитие на сътрудничество между балканските държави. Бяха разгледани въпроси, касаещи мира на Балканите, равнопоставеността и гарантирането на сигурността. Също така се разгледаха въпросите за сътрудничество в културната, икономическата и инфраструктурната дейност. Беше сформирана партньорска мрежа от балкански неправителствени организации, работещи в сектори с общи интереси.
Вицепрезидентът на България обърна внимание на доста негативните тенденции, които днес не само България, но и светът е свидетели: „днес имаме войни, политическа нестабилност, непрестанно противопоставяне, омраза и отхвърляне помежду си“.
„Днес ние сме длъжници на децата ни и на следващото поколение и това не е лозунг, и това не са красиви думи, а, за съжаление, жестоката реалност, защото изневерихме на най-важното послание на Европа след Втората световна война: „Никога повече войни!““, каза вицепрезидентът Йотова.
Вицепрезидентът наблегна на факта, че днес липсва най-важното, а именно диалогът. Днешната международна конференция дава възможност на съмишленици и опоненти да седнат на една маса и да дискутират и предложат решение на редица проблеми.
„На Балканите никога не е било спокойно. Често попадат в хватката на различни геополитическия интереси. Общата съдба ни обрича днес да живеем заедно, като се стремим да осигурим мир и благоденствие за нас и за децата ни. Предлагам да излезем от добре познатата ни щампа за Балканите като „Барутен погреб“. В XXI век разтворът не трябва да бъде какво е било. А да сложим край на историческите разделения. Историята ни е обща и тя може единствено да обединява, а не да разделя“, каза вицепрезидентът.
Йотова припомни и проблема с изграждането на Коридор №8. Десетки години се дискутира проблема, а важността на този инфраструктурен проект изпъкна с още по-голяма сила след началото на войната в Украйна, когато още по-ясно се очерта необходимостта от пътна артерия, която да свърже Адриатическо с Черно море и то час по-скоро.
Човешките права са друга важна тема. „Клише е да говорим за зачитането на човешките права, когато понякога правим всичко възможно, за да ги пренебрегнем. Днес в много страни, включително и в най-развитите, за човешки права се говори като за луксозна политика. От нас зависи тази изключително опасна и тревожна тенденция да бъде прекъсната“, смята Йотова.
Акцент на днешната конференция е европейското бъдеще на страните от Западните Балкани. Особено в контекста на войната в Украйна и последствията от нея. „Не може да има сигурна и стабилна Европа без нейното разширение да бъде по посока на Западните Балкани“, категорична е Йотова.
„Войната в Украйна е нова разделителна линия, която събужда стари страхове в Балканските страни. Отново се говори за сфери на влияние, за разделение, за двойни стандарти. Политиката на Европейския съюз към Западните Балкани е твърде непостоянна. Разнопосочните сигнали пораждат допълнително недоверие към тези страни“, уточни Йотова.
Другата голяма тема, която стои като сериозно предизвикателство, е тази за миграцията. Дали Европа намери най-добрата си политика в това отношение. Доколко успя да пресече балканския път на миграцията и да помогне на тези страни? Какво направихме самите ние така че да се погрижим за хората, които действително бягат от войни и конфликти.
Що се отнася до войната в Украйна, то „всички имаме надежди, че спорът в този конфликт скоро трябва да спре. Надявам се и резултатите от провеждащата се в момента Парламентарна асамблея на ООН да даде, ако не резултати, то насоки в това отношение. Войната е недопустима, независимо от интересите и амбициите“, заключи вицепрезидентът Йотова.