Действия, без ясна стратегия и план, са реактивни, те нямат дългосрочно действие. Протестът на енергетиците беше за ясно и сигурно енергийно бъдеще на България. Това, което искат хората, от много години и в Марица, и във всички останали тецове и региони, които са засегнати от зеления преход е ясен план: кога, къде, какво и с какви срокове ще се случи. Прехвърлянето на топката и търсенето на моментно успокоение на проблема не дава яснота.
Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Цветелина Пенкова пред БНТ.
Тя отбеляза, че много често се говори за правила, наложени ни от Брюксел, но припомни, че България беше вторият най-голям бенефициент по средствата, предвидени по фондовете за справедлив преход. Те трябваше да бъдат насочени именно към въглищните региони. „Можехме да ползваме 1.3 млрд. евро, за да се подпомогне този преход, за да се преквалифицират хората, за да се запазят работните си места. Българските управляващи не успяха да направят териториалните планове и да ги предадат към Европейската комисия – а това беше изискването, за да ни се отпуснат средствата. В момента от тези 1.3 млрд. евро сме загубили над 100 млн., но все още имаме някаква възможност и шанс да се възползваме от помощта, която ЕС ни предлага, ако спазваме изискванията и отговорността, която сме поели“, коментира Пенкова. По отношение на Плана за възстановяване и устойчивост евродепутатът смята, че като че ли политиците не знаят какви условия за подписани и се взимат решения на парче спрямо исканията на протестиращите, а този път води наникъде.
„Няма никаква яснота какъв искаме да бъде нашият енергиен микс след десет, двадесет години. Ясно е от две години, че до 2038г. ще бъде намалена значително зависимостта от въглищните централи, трябва да се направят стъпки за осигуряването на работещите в сектора. Тези мощности, които в момента са около 40% в нашия микс трябва да ги заменим с други“, коментира Цветелина Пенкова. Тя отбеляза, че на срещата в Брюксел с представители на Булатом е било подчертано, че за да се случи това, трябва сега да се започне планиране на минимум два нови ядрени реактора, които да компенсират намаляването на въглищните мощности, а в следващите 30 години- трябва да имаме поне четири нови реактора.
„Възобновяемите източници са бъдещето и са необходими, но без базова енергетика ние няма как да гарантираме стабилност и постоянен достъп до електроенергия на достъпни цени“, изтъкна Цветелина Пенкова.
„За увеличаване на доставките за стратегически суровини от трети страни е необходимо да се откроят кои са ключовите суровини за ЕС, за да се обслужват основните отрасли в енергетиката и в индустрията. Идеята е да се направи преглед на наличните и какви обеми се внасят от трети страни, без да се създават зависимости само от един доставчик“, коментира евродепутатът. Тя уточни, че целта е диверсификация на източниците на ключови суровини, които в момента ги няма в Европа. Другият важен въпрос са собствените ресурси и как може ефективно те да се използват, за да се гарантира известна независимост по отношение на ресурсите на континента.
По въпроса за влизането на България в Шенген, Цветелина Пенкова открои факта, че страната ни, признато от 12 години, е изпълнила абсолютно всички технически критерии: „За мен е притеснителна позицията на управляващите, че правим реформи, които ще ни отворят вратите към Шенген. Това е много вредно за нашата политика и позиционирането на държавата ни, защото едва ли не ние сами си поставяме допълнителни критерии, които нямат нищо общо със зададената рамка и техническите изисквания, които са изпълнени от България. Ние трябва да поддържаме позицията, че сме изпълнили всички критерии и че това е дискриминация срещу българските и румънските граждани.“
Евродепутатът настоява чрез всички дипломатически канали да се продължи отстояването на тази позиция. Тя напомни, че Урсула фон дер Лайен ясно призова за приемането на България и Румъния в Шенген. „Има много сериозен шанс до края на годината България да влезе в Шенген по всички граници“, оптимист е Цветелина Пенкова. Тя открои и факта, че поведението на Австрия се е променило спрямо миналата година: „Миналата година Австрия заяви своята позиция против приемането на България и Румъния в Шенген в последния момент. Тази година те я заявяват два месеца преди да се вземе финалното решение. Това за мен е ясен сигнал, че има възможност за допълнителни преговори с Австрия. Разглеждам тази промяна на поведението като даване на време за разговори.“