„В средата на декември трябва да бъде произведен първият медицински хеликоптер, който е собственост на България. Доставката ще бъде извършена по-късно, тъй като има технически изисквания за транспортирането. Финалните срокове наближават. Шестимата пилоти са на обучение в Италия, заедно с тримата инженери, които ще осигуряват поддръжката. Надяваме се до средата на януари страната ни да има първия лицензиран оператор за медицинска помощ”. Това заяви министърът на транспорта Георги Гвоздейков в ефира на предаването „Твоят ден” по NOVA NEWS.
В средата на януари се очаква да пристигне първият вертолет, а през юни 2024 г. - и вторият. „До средата на 2026 г. България ще разполага с всичките шест машини и шест оперативни бази”, поясни министърът.
Успяхме да прехвърлим всички имоти, където трябва да бъдат оперативните бази за медицинските хеликоптери, на Министерството на здравеопазването, тъй като те са бенефициент по Плана за устойчивост”, каза още Гвоздейков.
До средата на октомври предстои да започне обществена поръчка за изграждане на оперативните бази – местата, където ще се намират хеликоптерите, екипажите и екипите за техническо обслужване. Обществената поръчка ще са за базите – изграждане на инфраструктура, хангар, помещение за персонала, зарядна станция.
"Вертолетите може да изминат разстояние от 170-200 км за 30-35 минути. Машините трябва да могат да излитат незабавно при сигнал и да откарват пациентите до най-близката болница”, каза той.
За неслучилия се негов проект да бъдат наети хеликоптери за спешна медицинска помощ той каза, че е бил спрян от служебното правителство. Сега се изпълнява проектът по Плана за устойчивост и развитие, обясни Гвоздейков.
Запитан защо 250 млн. лева от българските железници са пренасочени за други дейности, той каза, че е жалко, че не може да използваме този ресурс. „Не разполагаме с капацитета да управляваме този финансов ресурс, движим се много бавно. Основната причина за това е липсата на методика на управление на тези оперативни програми. Поемаме ангажимент да правим крупни проекти, но нямаме капацитет за това”, каза транспортният министър.
Той уточни, че сме се насочили към ползване на опита на Испания, където влаковете развиват и 300 км. По думите му през 2026 г. ще имаме нова железопътна техника. А модернизацията на инфраструктурата ще позволява влаковете у нас да се движат със 160 км/ч.
„Другият основен път, който да следва БДЖ, е да бъде ръководена по бизнес модел. Навсякъде по света железниците са бизнес, а в доста държави този процес се дотира от държавата”, каза Гвоздейков.
Загубите на БДЖ са около 26 млн. лв., обясни той. След 3 години се очаква компанията да започне да работи на печалба и да се увеличи броят на пътниците.
За съвместното кандидатстване на България и Румъния за изграждане на „Дунав мост-3” Гвоздейков обясни, че проектът е важен за бъдещото ни присъствие в Шенген. „Изоставаме с тези два моста с Румъния, трафикът е огромен. Изграждането на трети мост ще облекчи товаропотока, условията за по-бързо преминаване през река Дунав”, поясни той и допълни, че очаква този проект да се случи много бързо.
За увредената пътна инфраструктура в община Царево той обясни, че държавата ще се намеси сериозно с финансов ресурс, с инженери, с инфраструктура. „Не мога да отговоря с точни цифри, регионалното министерство работи по тези процеси”, допълни Гвоздейков.
По отношение на дружеството „Български пощи” той каза, че до края на годината загубите ще бъдат намалени с 18-20 млн. лева. При встъпването му в длъжност имало 97 млн. лева загуби.