"Хората излизат на улиците по силата на запушената институционалната инфраструктура. Имаме едно правителство, което е слабо представено от гледна точка на избирателите“, каза политологът Страхил Делийски в предаването „Тази събота“.
„Имаме една изпълнителна власт, която трудно взима решения и е със слаба легитимност“, допълни той.
По думите му се тръгва в опасна посока, ако всяко социално искане да бъде рамкирано като опит за изваждане на България от проевропейския път. „Това е много рисково и не бива да се допуска“, добави Делийски.
„Никой не оспорва правото на гражданите да протестират, но трябва да си зададем въпроса дали това е целта. Мисля, че се правят опити проевропейската траектория на страната да бъде променена“, посочи писателят Иван Ланджев.
„Ясно е, че въглищните централи в един момент ще станат ненужни. Това, което се предлага – да се направи държавно предприятие, ми се струва доста логично“, каза той. „Дали няма скрити интереси зад протестите?“, попита Ланджев.
„Не одобрявам подхода на ръководителите на работниците. За съдбата на въглищата се говори от 2018 година. Планът "Енергетика и климат" съдържа един модел на възможното развитие на българската енергетика“, посочи юристът и експерт по енергетика и климат Павлин Стоянов.
По думите му въглищните централи няма да успеят да работят след 2026 година без помощ.
„Не смятам, че депутатите, които подкрепят правителството ще променят мнението си“, каза той във връзка с вота на недоверие поискан от „Възраждане“. По думите му няма да успеят да свалят правителството.
„Не мисля, че ще излезе нещо от него. Опозицията действа автоматично с тези вотове на недоверие“, посочи Стоянов.